Германия и Европейския съюз се намират в критичен момент, а Ангела Меркел се колебае.
В последните месеци от 16-годишния си мандат германската канцлерка е на крачка разстояние от историческо бюджетно споразумение, което би спомогнало възстановяването на европейската икономика от пандемията; което ще заздрави редиците на ЕС; и ще ускори преминаването към въглеродно неутрално бъдеще. Но това бъдеще и всичките му отражения може да се изплъзне мигновено от ръцете й, пише в свой анализ Bloomberg
В продължение на години Меркел позволява нарушения на върховенството на закона в Унгария и Полша. Сега двете държави имат способността да провалят европейската бюджетна рамка на стойност 1,8 трилиона евро (2,2 трилиона долара) и съвместно финансирания фонд за възстановяване, който трябваше да бъде централният елемент на германското председателство на блока. Като още един щрих в черната картина, спорът с Великобритания за търговските отношения след Brexit продължава да засенчва подготовката за ключовата среща на върха на ЕС в четвъртък, повишавайки риска от нов икономически шок за двете страни на Ламанша
Тъй като преговорите са затруднени допълнително от противопандемичните мерки, европейските съюзници на Меркел започнаха още миналата седмица да лансират идея за напредък с фонда за възстановяване, но без участието на Варшава и Будапеща. Това би отворило пробив във фундамента на ЕС и би подбудило опасенията, че повече държави членки в крайна сметка могат да последват примера на Великобритания, прекъсвайки реинтеграцията на бивши комунистически държави - лайтмотивът през цялата политическа кариера на германския канцлер, родена във вече несъществуващата Германска демократична република.
„Представяхме си нашето председателство по различен начин“, сподели Меркел пред европейските депутати миналата седмица. „Председателството е белязано от сянката на пандемията. Просто трябва да приемаме нещата такива, каквито са", добави още германският канцлер. Според несъгласните в собствената й партия Меркел е длъжна да поема част от вината.
Вътре измежду коридорите на Бундестага Меркел превключва от провеждане на кризисни срещи във връзка с нарастващия брой случаи на Covid-19 в Германия до телефонни разговори с лидерите на ЕС, насочени към идентифициране на механизми за постигане на консенсус, коментира запознато лице.
Обикновено говорителят й Щефен Зайберт издава изявление след приключването на подобни разговори, но по време на бюджетната криза комуникацията между него и пресата беше сведена до минимум - знак за това колко чувствителен действително е проблемът. Дори когато френският президент Еманюел Макрон спомена, че ще говори с канцлера в понеделник, Зайбер отказа коментар.
В опит да разреши безизходицата, Меркел прибягва до стар трик, коментира длъжностно лице, запознат с нейното мислене. Тя се опитва да влезе в главата на опонента си, да открие неговите слабости и да намери поле за компромис.
Заплахата от пресушаване на еврофондовете е очевидна точка на натиск, но за унгарския Виктор Орбан и неговия полски колега Матеуш Моравецки залогът е много по-голям от чисто финансов, включително национална идентичност и културна програма, която е в директен контраст с принципите на ЕС - трудна стена за пробиване за прочутия с прагматизма си германски лидер.
Трудностите при Меркел са породени от факта, че тя остави и продължава да оставя Орбан да се отклонява от правилата в продължение на години, без той да понася никакви последици. Партията на унгарския премиер Фидес дори остана член на същата европейска фракция заедно с християндемократите на Меркел. По време на бежанската криза през 2015 г., която бе прелом в отношенията на Меркел с германските й избиратели, Орбан отказа да поеме ангажимент за настаняване на мигрантите в Унгария, дори когато беше заплашен със съкращение на европейското финансиране. И в крайна сметка крайнодесният унгарски лидер не претърпя никакви последствия.
Този път не е заложен само моралният авторитет на ЕС, а борбата за неговото икономическо и политическо бъдеще. Обикновено непоклатимото поведение на канцлера започва да показва пролуки.
Разочарованието й беше очевидно, когато миналата седмица тя се обърна към европейските депутати относно резултатите от германското председателство- тя необичайно се оплака от липсата на напредък и от поставените пред нея изисквания.
„Има хора, които ми казват: не правете компромис тук и не променяйте нито една запетая там. И после същите хора ми казват: но моля, върнете се с резултат. Без компромис от всички страни това няма да как се случи.
Вкъщи в родната Германия хора от нейното политическо крило са на мнение, че канцлерът трябва да понесе част от отговорността за собствените й проблеми. В Християнсоциалния съюз - баварската сестра на Християндемократите на Меркел - не са малко длъжностните лица, според които тя не е преценила правилно подкрепата за фонда за възстановяване и е поставила Германия в несъстоятелна позиция, точно както го направи с политиката си на "отворени врати" с бежанците.
Лидерите на ЕС трябваше да знаят, че връзката между бюджета и демократичните стандарти ще предизвика тежка конфронтация, коментира Александър Добринд, лидер на ХСС в Бундестага.
Най-видният й критик е Ралф Бринкхаус, който ръководи ХСС и Християндемократическия съюз на Меркел в долната камара на Германия. Бринкхаус изразходва целия си възможен политически капитал, убеждавайки консерваторите в тяхната партия да подкрепят противоречивия план на ЕС за съвместен дълг, само за да види разпадането му между европейските лидери.
Когато фондът за възстановяване беше договорен през юли, Меркел беше обект на аплодисменти за ниския процент заразени с Covid по време на първата вълна от коронавирусната пандемия. Но заразата удари силно страната през есента и политиката на частичен локдаун беше подложена на остри критики, докато не успя да постави вируса под контрол.
Това е друга точка на напрежение сред германските консерватори, които вече са на ръба, докато се борят да очертаят път за ерата след Меркел. Ограничителните мерки заради пандемията струват на федералното правителство най-малко 15 милиарда евро на месец, насочени към подпомагане на засегнатите барове, фитнес зали и кина.
На среща през ноември държавните лидери отхвърлиха и открито разкритикуваха призивите на Меркел за въвеждането на по-строги ограничения. Предлагайки мерки, които бяха твърде амбициозни, за да могат да бъдат приети от провинциите, Меркел си тръгна с празни ръце, забавяйки дългосрочната стратегия
Частичният локдаун не намали разпространението на заразата в Германия. Графика: Bloomberg
Напрежението в редиците на собствената й партия заради разединената стратегия достигна връхната си точка по време на заседание на ръководството на ХДС миналата седмица. Фолкер Буфие - премиер на провинция Хесен, дом на финансовия център Франкфурт - насочи гнева си срещу Бринхаус заради критиките му покрай липсата на държавно финансиране в подкрепа на бизнеса.
"Нека да кажа ясно - вече не сме склонни да наблюдаваме вашето парадиране", каза Буфие, докато Меркел седеше тихо и обменът на реплики се разгръщаше, коментира служител, запознат със срещата. Говорител на Буфие не отговори на искане за коментар.
Очакваното й оттегляне от политическата сцена след изборите през есента също оказва влияние върху избледняващия й авторитет. Маркус Содер, баварският премиер, който е сред спряганите за нейн наследник, попадна под светлините на прожекторите около коронавируса. Той изпревари въвеждането на по-строгите национални мерки, като въведе извънредно положение от сряда, включително строг полицейски час в най-засегнатите райони.
На среща с Меркел миналата седмица, която удължи националните ограничения до 10 януари, той определи подхода й като твърде плах.
„Въпросът е дали можем да поддържаме страната полузаспала през цялото време, или ще трябва да помислим отново в даден момент, за да предприемем много по-ясен, последователен и задълбочен подход на някои места“, добави Содер.
Меркел му отговори с раздразнен поглед, но плановете й за по-строги мерки на национално ниво бяха потушени от премиерите на провинциите през ноември. И германският канцелр, и нейният потенциален наследник знаеха, че тя е безсилна да промени статуквото.