След дълги четири години, изпълнени с "препъни камъни", критики и откровена враждебност, Европа вече може да диша спокойно; накрая свободна от Доналд Тръмп, написа в свой анализ Politico.
Поражението на Тръмп на изборите в САЩ беше отпразнувано от целия континент (с някои малки изключения), където неговата администрация предизвика широкообхватен гняв и раздразнение. Мнозина се опасяваха, че втори мандат на Тръмп ще доведе до тотален срив на трансатлантическите отношения, които бяха фундамента на европейския просперитет и стабилност след Втората световна война.
Джо Байдън, който е бил трансатлантически настроен през целия си живот със силни връзки с много от най-важните европейски лидери, включително канцлера Ангела Меркел, Европа вижда второто най-добро нещо след своя собствена персона в Овалния кабинет.
За една нощ на 20 януари трансатлантическият тон ще се измести от враждебен към такъв на взаимното уважение. След травмата, продукт на четирите години на Тръмп, много европейски ръководители ще разгледат администрацията на Байдън като златна възможност не просто за реставрация на повредените отношения, но и шанс те да бъдат предефинирани за следващите десетилетия. Подобна хипотеза може би е твърде оптимистична. Но дори и да не е - това повдига по-важен въпрос: Ще се възползва ли Европа от новата реалност?
В свят, който се бори да се справи с бушуващата пандемия, потенциалната екологична катастрофа и възкресението на авторитаризма, може би е налудничаво Старият континент да не поеме по пътя на сътрудничеството.
По нищо не личи, че Байдън би бил лесен партньор за убеждаване. Каквито и да са симпатиите му към Европа, Байдън, подобно на Барак Обама преди него, ще даде да се разбере, че европейците трябва да спрат да говорят и да започнат да действат, ако искат равноправно партньорство със САЩ.
Ето как може да изглежда рестартирането на трансатлантическите отношения по редица проблеми.
Търговия
Тръмп обяви Европа за „търговски враг“ на САЩ и за да докаже тезата си, 45-ят президент стигна дотам, че наложи мита върху стоманата и алуминия, както и върху европейските вина. Докато диалозите ще станат далеч по-приятни, администрацията на Байдън е малко вероятно да се върне към времената преди "Америка на първо място" за една нощ. Причината - демократите бяха заслепени от ефикасността на въпроса за свободната търговия през 2016 г. Докато Тръмп не открадна дневния ред на партията си, републиканците бяха върли свободни търговци. За тези четири години, а и още преди това, светът стана все по-глобализиран и демократите, традиционно партията защитник на американския работник, подкрепяха многостранната търговия. Това беше така, докато не загубиха през 2016 г. на фона на подигравките на Тръмп, че са „глобалистки елит“.
Едно от наследствата, което Тръмп оставя след себе си, е, че той отново превърна търговията в "хляба и маслото" на американската политика. Това означава, че макар да е по-лесно да се подпише търговско споразумение с администрацията на Байдън, то няма да бъде никак лесно договорено, особено като се има предвид, че търговският дефицит на САЩ с Европа достига над 170 милиарда долара.
Що се отнася до по-емоционалните въпроси като усилията на Европа да наложи цифров данък върху технологичните гиганти и дългогодишния спор за субсидиите за Airbus и Boeing, тази сфера е обект на всичко друго, но не и на лесни решения.
Въпреки това Байдън може да отвори вратата за подновяване на трансатлантическо споразумение за свободна търговия. Последният тласък, при Обама, беше потушен близо до финалната права на фона на реакция от двете страни на Атлантическия океан. Но много европейски лидери намекват, че ще подадат отново ръка, особено в момент, когато икономиките им се сриват вследствие от пандемията.
В крайна сметка: Търговията е област, която може да доведе до задълбочаване на трансатлантическото сътрудничество, но също така може да се окаже минно поле.
Околната среда
Ако има проблем, свързан с трансатлантическите чувства, това е околната среда. Победата на Байдън дойде твърде късно, за да възпрепятства напускането на САЩ от Парижкото споразумение за климата. Но по-добре късно, отколкото никога. Байдън заяви, че незабавното връщане на САЩ към споразумението е сред основните му акценти във външнополитическия му дневен ред. За Европа това ще се окаже решаващ жест на добра воля, сигнализирайки становището на САЩ в борбата с изменението на климата. Това е въпрос, за който Байдън ясно заяви, че приема сериозно. В допълнение новоизбраният президент сигнализира по време на кампанията за постепенно премахване на икономическата зависимост на САЩ от изкопаемите горива в дългосрочен план.
В крайна сметка: Байдън и Европа споделят едно и също мнение в областта на климата. По-вероятно е бързо връщане на САЩ към Парижкото споразумение и незабавно подобрение в трансатлантическата реторика по отношение на околната среда.
Китай
Американско-китайските отношения са в критична точка - позиция, която Байдън вероятно няма да промени. Всъщност мнението, че Китай представлява дългосрочна заплаха за интересите на САЩ, е един от малкото въпроси, по които демократите и републиканците са съгласни в наши дни. Европа все още не застава зад тази гледна точка. И може и никога да не го направи. Въпреки че Европейската комисия се присъедини към Вашингтон, обявявайки Китай за „системен съперник“, не всяка европейска столица е съгласна с това становище.
Най-голямата пречка в редиците на Стария континент е Германия, държавата членка с най-силните търговски отношения с Пекин. Байдън ще подтикне Берлин и останалите европейски актьори да се присъединят към ръководената от САЩ демократична коалиция, опитвайки се да редуцира нарастващото влияние на Китай на международната сцена. Големият призив на Белия дом - "спрете да инсталирате 5G съоръжения на Huawei" - телекомуникационният стандарт от следващо поколение, който сега се разпространява по целия свят. Според Вашингтон, без значение "син" или "червен", така се създава основа за информационна супермагистрала от континента до китайското разузнаване.
Но все още не е ясно дали Европа ще застане рамо до рамо със САЩ, опитвайки се да ограничи влиянието на Китай или не?
В крайна сметка: Пред нарастващото обществено безпокойство от репресиите на Китай в Хонконг и използването на концентрационни лагери за сплашване на мюсюлманското население, "синият" Вашингтон вероятно ще надделее в опитите си да убеди Европа.
Отбрана
Два процента са си два процента. Ангажиментът на страните членки на НАТО, поети през 2014 г., да изразходват 2 процента от своите БВП за отбрана, ще остане в дневния ред и при Байдън - дори демократът може да се окаже още по-неприятен за държавите от алианса в сравнение с Тръмп при напомнянето на европейците, че много от тях (главно Германия) не спазват обещанията си.
Байдън също така ще припомни, че когато САЩ насочат вниманието си към Китай, Европа е тази, която ще трябва да ръководи усилията на континента в противовес на руските и китайските опити за укрепване на позиции. Макар Байдън да подчертава необходимостта от противопоставяне на руската агресия, той разглежда Китай като дългосрочната заплаха.
В крайна сметка: Макар че и Франция, и Германия биха могли да играят централна роля в отбраната на Стария континент, далеч не е ясно дали са готови за това начинание.
Близкият Изток
Каквото и да се говори за външната политика на Тръмп, трудно може да се каже на бялото черно. Доналд Тръмп постигна напредък в Близкия изток и успя да облекчи напрежението между Израел и някои от съседите му. За Байдън може би ще се окаже трудно да излезе от "сянката" на Тръмп в това отношение поради желанията му да възкреси ядреното споразумение с Иран под някаква форма. Подобен сценарий има потенциала да заплаши неотдавнашното подобрение в региона, най-вече с Израел. Друга пречка е скорошното поведение на самия Иран.Техеран се върна към обогатяването на уран далеч над допустимите граници и става все по-войнствено настроен към собствените си съседи (особено след покушението срещу ядрения физик Мохсен Фаридзе и ново законодателство-ултиматум за вдигане на американските санкции).
В самия Иран правителството неумолимо премахва несъгласните с режима, включително с неотдавнашната екзекуция на световно известния състезател по борба Навид Афкари. Въпреки че ЕС, който разглежда сделката като едно от големите си дипломатически постижения, продължава да се придържа към пакта и очаква завръщането на САЩ под управлението на Байдън, взаимоотношенията с Ислямската република ще се окажат трудна задача за САЩ, дори сред демократите.
В крайна сметка: Байдън вероятно ще положи усилия за сближаване с Иран, но пълното връщане към ядрената сделка е малко вероятно. Поне Европа вероятно ще спечели от известно намаляване на заплахата от американски санкции срещу европейски компании и частни лица, правещи бизнес с Иран.