Много инвеститори са озадачени, че икономическият шок от 2020 г. насърчи фондовия пазар, пише Джеймс Макинтош за The Wall Street Journal. Акциите печелят много, не защото отчетите на компаниите са по-силни, а защото стойността на парите се понижи до почти нула.
Инвеститорите, които купиха акции на компании от S&P 500 през октомври 2007 г., останаха спокойни при фалита на Lehman Brothers и игнорираха паниката и пандемията, са генерирали възвращаемост от 7,3% над инфлацията, включително дивиденти. Това е далеч по-добре от 6,5-процентната годишна реална възвращаемост на американските акции от 1900 г. до началото на тази година, изчислена от академиците Елрой Димсън, Пол Марш и Майк Стантън за Credit Suisse.
През 2020 г. понижаващите се приходи на компаниите бяха последвани от много по-високи оценки за бъдещите им такива заради ниските лихвени проценти и доходността по облигациите, които направиха акциите по-атрактивни.
Това всъщност означава, че инвеститорите плащат повече за същия бъдещ поток от доходи. Акциите предлагат почти същите печалби и дивиденти, които са предлагали и преди, но на по-висока цена. Определено някои биотехнологични дружества и компании за видеоконферентни разговори ускориха растежа си заради пандемията, но акционерите в авиокомпании, притежателите на търговски центрове и туристически фирми ще използват голям дял от бъдещите си печалби, за да изплатят дълговете, необходими им да оцелеят през 2020 г.
Разбиранията на пазара са, че 2020 г. е "отписана", но приходите на компаниите от S&P ще са с около 4% над тазгодишните през 2021 г., а през 2022 г. почти ще достигнат нивата, които се очакваха за 2021 г. преди удара от пандемията.
Причината да се плаща повече за същото е липсата на алтернатива на акциите. 10-годишните държавни облигации предлагат доходност от по-малко от 1%, което прави акциите привлекателни и увеличава цената им. Плащането на повече за същите приходи обаче означава по-ниска бъдеща възвращаемост, докато доходността по облигациите се понижава.
Оттук обаче произтича и проблемът: доходността по облигациите не може да продължи да се понижава безкрайно. Тази година само доходността по 10-годишните облигации се е понижила от 1,9 до 0,9%. Ако този спад се повтори, то тя ще премине на отрицателна територия. Междувременно Федералният резерв настоява, че няма да преминава към отрицателни лихви. Дори и да го направи, има лимит за това колко далеч може да стигне в този си ход, като дори поддръжниците на отрицателните лихви в Европейската централна банка смятат, че секторът ще изпита сериозни проблеми при ниво на лихвите от минус един процент.
Нищо от това не означава, че акциите са твърде високо оценени. През 2000 г. акциите бяха малко по-скъпи, отколкото в момента, поне по отношение цена спрямо приходи, и много непривлекателни в сравнение с облигациите. От върха на дот-ком балона през март 2000 г. акциите имат най-ниската възвращаемост в исторически план - 4,9% след инфлацията. До пика от 2007 г. те поскъпнаха само с общо 16% - по-малко от ускорението на инфлацията. И това се случи заедно с огромен спад в доходността по облигациите. Цялото лошо представяне се дължи на спада на оценките след пукането на балона, като съотношението между цена и приходи се понижи с една трета от 2000 до 2007 г.
Това са и лоши, и добри новини. Ако приходите продължават да растат както в миналаото, акциите могат да предложат годишна доходност от между 3 и 4% над инфлацията, осреднена за много години. Това би било прието като абсолютен триумф във времена, когато държавните облигации, защитени от инфлационния риск, предлагат гарантирана възвращаемост от един процентен пункт под инфлацията за десет години.
За съжаление между 3 и 4% над инфлацията няма да е видът възвръщаемост, която да удовлетвори трейдърите в Robinhood, или която би задоволила нуждите на недостатъчно финансираните пенсионни схеми в САЩ, дори нищо да не се обърка.
Но така или иначе добрите години за акциите се очаква да продължат благодарение на Федералния резерв.