Неотдавнашната полска заплаха за вето върху бюджета на ЕС предизвика дискусия за бъдещето на страната в блока.По-рано този месец полското правителство се присъедини към Унгария, като блокира бюджета на ЕС в размер на 1,8 трилиона евро и фонда за възстановяване от пандемия, съдържащи механизъм, обвързващ парите на блока с върховенството на закона.
Това накара полската опозицията да предупреди, че Полша е напът да напусне ЕС - така наречения Polexit. Притеснението им се изразява във факта, че правителствената реторика, изобразяваща ЕС като чужда и недружелюбна сила, в крайна сметка ще опетни Съюза и създаде инерция за напускане - както се случи с Великобритания.
„Правителството не притежава мандата, с който да ни изведе от Съюза, без да попита нацията“, коментира Томаш Гродзки, председателят на контролирания от опозицията Сенат, в национално обръщение миналия петък.
Антибрюкселският тон от страна на министри и висши политици, принадлежащи към дясната управляваща коалиция, водена от националистическата партия „Право и справедливост“ (PiS) продължава да нараства, както и от техните медийни съюзници.
Миналата седмица "десният" седмичник Do Rzeczy - който често служи като правителствен рупор - публикува корица, която гласи: „Трябва да кажем на Съюза: Достатъчно. Polexit - имаме право да говорим за това. “
Въпреки реториката, правителството настоява, че няма намерение да напуска ЕС, а просто призовава блокът да не изневерява на първоначалната си цел - разхлабена група от държави, а не общ либерален федералистки проект.
„Казваме силно„ да“ на Европейския съюз и казваме силно„ не “на потисническите механизми“, коментира полският премиер Матеуш Моравецки.
В същото време е ясно, че нелибералната демокрация на Полша и силните думи от нейните водещи политици, насочени по всички теми от върховенството на закона до аборта и правата на LGBTQI, правят страната неудобна част от редиците на 27-те.
Politico посочва няколко причини, поради които Полша може да се окаже извън блока, както и три защо няма да го направи:
Трябва ли да напусне?
1. Ценностите на Полша не са в синхрон с тези на много други страни от ЕС
В аргументите си за ветото политиците на PiS много рядко използват термини като „пари“ или „средства“. Вместо това те се позовават на идеологията, суверенитета и цивилизацията.
Съгласието с условията за върховенство на закона в бюджета би било „загуба на нашия суверинитет" заяви по-рано този месец лидерът на PiS Ярослав Качински.Това подчертава истинския характер на борбата между Брюксел и Варшава - по-малко за политика и повече за ценности.
Коалиционните политици на PiS са склонни да обрисуват ЕС като "ултраляв" проект, воден от размити идеали; като параван за засилване на контрола на Германия върху 27-те
„Германия не може да ни изнася лекции за върховенството на закона. Германия не е платила дори 1 евро за предишните си уроци по върховенство на закона в Полша “, коментира евродепутатът от PiS Патрик Яки, визирайки военната окупация на Полша по време на Втората световна войната.
Няма значение дали дискусията е за върховенството на закона, климатичните цели, аборта или защитата на правата на LGBTQI - много политици на PiS виждат ЕС, като орган, налагащ насилствено „западни“ или „либерални“ ценности на консервативната и християнска Полша. Правителството наскоро дори се противопостави на плана за равенство между половете за външната политика на ЕС и стратегията за изкуствен интелект на блока, тъй като те включват термина „пол“.
Ценностният компонент затруднява намирането на общ език между Варшава и Брюксел във връзка с политиките. „Ние сме от дясната страна на историята и тези, които искат да отнемат нашия суверенитет въз основа на собствените си капризи, се насочват към падение“, коментира лидерът на PiS.
2. Има нарастващи настроения срещу ЕС сред някои поддръжници на правителството
Изглежда, че полските длъжностни лица не харесват много ЕС, неговите институции и служители - тогава защо биха искали да останат?
Моравецки отправи неотдавна реч пред полския парламент, защитавайки бюджетното вето, в която оприличи блока с бившия комунистически режим на Полша и изказа възмущения су срещу „произволни решения“ на „Еврократите“ и „Европейската олигархия“.
В петък министърът на образованието Пшемислав Чарнек отправи остри критики към Брюксел, след като Европейският парламент предупреди Полша за нейното затягане на правилата за абортите. „В Европа достигнахме по-лошо ниво от това в Съветския съюз и комунизма“, заяви Чарнек пред полската телевизия.
Но в същото време високопоставени властимащи подчертават, че не подкрепят Polexit.
„Polexit е напълно абсурден. Нито една важна политическа група ... никога не е формулирала подобно искане “, каза Збигнев Рау, министър на външните работи на Полша.
Опозиционните партии настояват обаче, че макар оттеглянето от блока да не е в непосредствения дневен ред на PiS, действията на управляващите могат да доведат до подобна развръзка
„Време е да пуснем сингал за тревога", написа в Twitter Малгожата Кидава-Блонска, главен депутат от опозицията. „Това, което се случи във Великобритания, започва и тук. Трябва да го спрем. "
Okładka tygodnika wspierającego rząd: „UE trzeba powiedzieć dość”. Chcą rozpocząć dyskusję o #Polexit. Mówią to, czego PiS oficjalnie nie przyznaje. Czas bić na alarm, bo to, co wydarzyło się w Wielkiej Brytanii zaczyna się u nas. Trzeba to w porę zatrzymać.
— M. Kidawa-Błońska (@M_K_Blonska) November 22, 2020Борбата с бюджета на ЕС също предизвиква кръг от атаки срещу ЕС от политиците на по-нисшите етажи на елита.
Януш Ковалски, заместник-министър на държавните активи, наскоро написа в Twitter, че „членството в ЕС е един от инструментите за постигане на целта за величието на Полша. Само. И никога обратното. "
Członkostwo Polski w Unii Europejskiej jest jednym ze środków do osiągnięcia celu, jakim jest wielkość Rzeczpospolitej. Wyłącznie. I nigdy odwrotnie.
— Janusz Kowalski (@JKowalski_posel) November 23, 2020Той също така написа в Twitter, че огромният поток от структурни фондове на ЕС, които са помогнали за модернизирането на Полша, избледнява до незначителност в сравнение с печалбите, които западните инвеститори извличат от страната.
3. Членството в ЕС може да не е в дългосрочен интерес за Качински
В крайна сметка решението за бъдещето на Полша в ЕС вероятно ще бъде взето от Качински, който е фактическият лидер на Полша. А за 71-годишния Качински ЕС не заема основно място във визията му за възстановяване на Полша. Неговите усилия са главно насочени в "откъсване" страната от годините на реформи, датиращи от края на комунизма през 1989 г. - период, който той характеризира като пълен с корупция и търговия с вътрешна информация.
За да успее този проект, PiS трябва да затегне силата на съдилищата, медиите и други институции, като същевременно изгради свои верни кадри и елити. Правителството вече заяви, че няма намерение да се откаже от по-нататъшни законови промени - тези, които влошиха отношенията с Брюксел.
Длъжностни лица като министъра на образованието Чарнек отговарят за оформянето на образователната система, изграждайки личности с традиционни и патриотични ценности - нещо, което може да изтласка страната още по-далеч от масовите възприятия в ЕС.
Трябва ли да остане?
1. ЕС е изключително популярен сред поляците
За разлика от правителството си поляците са сред най-големите подръжници в ЕС спрямо другите държави в блока. По време на референдума за присъединяване през 2003 г. 74% от гласоподавателите подкрепиха присъединяването към ЕС и оттогава те са станали още по-проевропейски настроени.
Това не би трябвало да е голяма изненада: полското общество се възползва значително от предимствата на единния пазар и фондовете на ЕС. От 2004 г. Полша е получила нетно 127 милиарда евро - повече от която и да е друга държава членка. Тези пари преобразиха Полша, финансирайки пътища, мостове, училища, преработвателни станции и футболни игрища. От 2004 г. насам повече от 2 милиона поляци са се възползвали от свободата на движение, за да намерят препитание в чужбина.
Според правителствените оценки Полша ще получи 139 милиарда евросредства и приблизително 34 милиарда евро под формата на заеми от следващия бюджет и от фонда за възстановяване, които в момента са блокиран от полското и унгарското правителство.
Заплахата от вето не е променила тези настроения: 81% биха гласували да останат в ЕС, ако има референдум, гласи скорошно проучване на общественото мнение. Друго проучване показва, че 73 на сто от поляците подкрепят идеята за обвързване на върховенството на закона с евробюджета.
2. Напускането би взривило икономиката
Преговорите за Brexit доказват колко трудно е да се отдели икономиката на една държава членка от останалата част от единния пазар на ЕС. В случая с Полша подобна фрагментация би била не само по-трудна, отколкото за Великобритания, но и най-вероятно катастрофална.
Полските компании изнасят и внасят предимно в рамките на единния пазар на ЕС - през 2018 г. почти 80% от износа е отишъл за ЕС, а 58% от полския внос идва от вътрешния пазар на ЕС. Развиващата се икономика на страната привлече огромни нива на чуждестранни инвестиции, които превърнаха Полша в един от индустриалните хъбове на ЕС.
Еврофондовете и участието в единния пазар допринесоха изключително за увеличаването на богатството сред поляците: доходът на глава от населението се увеличи от 45% от средния за ЕС през 2004 г. до 70% през 2017 г., сочат данни на Eurostat - най-добрите заплати за поляците в хилядолетната им история.
Докато Великобритания е шестата по големина икономика в света, Полша е на 22 място и е принудена да разчита на връзките си с останалата част от ЕС. Оттеглянето от ЕС и установяването на тарифни и търговски бариери биха заличили икономиката й.
3. Полша има лоши спомени, бидейки сама в света
Полша преминава през най-сигурния и проспериращ период от поне четири века насам. Връзките й с НАТО и ЕС я извадиха от обятията на Кремъл, но това подлежи на промяна, ако Полша остане отново сама на фона на суровите политически реалности в Централна Европа.
По време на президентството на Доналд Тръмп националистите във Варшава търсеха общ език с тези във Вашингтон. Но Джо Байдън не споделя презрението на Тръмп към ЕС. Новото американско президентство ще бъде проблем за Великобритания, но ще бъде още по-голям за Полша извън ЕС.
Полските високопоставени лице често подчертават значението на други регионални съюзи като Вишеградската група (четворка) между Полша, Словакия, Унгария и Чехия или Инициативата "Три морета", насочена към свързването на държавите между Балтийско, Адриатическо и Черно море. Но всички тези страни са също членове на ЕС, така че е трудно да си представим, че те ще приоритизират отношенията си с Варшава за сметка на тези с Брюксел.