В края на Студената война, в най-западния край на Съветския съюз, Валдис Домбровскис седеше в дома си в Рига и се опитваше да включи „Гласът на Америка“ по радиото.
Станцията прескачаше по всички честоти на радио, докато говорителите играеха на котка и мишка със съветските цензори, опитващи се да заглушат сигнала им, но хлапето, което един ден щеше да порасне, за да стане еврокомисарят по търговията на Европейския съюз, продължаваше да търси станцията. Той познаваше пропагандата. Искаше да чуе какво САЩ искам да кажат за себе си, пише в свой анализ Bloomberg
Домбровскис е роден през 1971 г. в Латвия, една от трите малки балтийски страни, неволно погълнати от СССР в края на Втората световна война. Снимка: Jasper Juinen/Bloomberg
„Още от детската градина бяхме индоктринирани с всички тези комунистически неща, а САЩ бяха нещо като лукавия зъл хегемон на империалистите“, заяви Домбровскис в интервю по-рано този месец. „Разбира се в ежедневието, докато растеш, това възприятие се променяше.“
Доказателство за това колко бързо може да се огъне хода на историята, превръщайки съветският тийнейджър в човекът на ЕС, който отговаря за справянето с най-трънливите проблеми на блока. Сега като комисар по търговията, той се озовава начело на европейските усилия за възстановяване на западния алианс, който спечели Студената война, доминира в света, но изпадна в криза благодарение на президентството на Доналд Тръмп.
„Важно е да се поддържа и развива това стратегическо партньорство“, коментира Домбровскис. „Важно е и в международен план да върнем САЩ към мултилатерализма“.
В Брюксел Домбровскис е известен със своета мъртво, почти роботизирано представяне на информация. Той се придържа към сценария, но се фокусира върху детайлите често зад дебела папка с документи.
Меме, обикалящо столицата на ЕС, показва Домбровскис в 16 различни емоционални състояния, като за всички се използва една и съща снимка на обичайното му неутрално изражение зад очила без рамки.
"I will not just lull the markets, I'll make them fall asleep." Congrats, @VDombrovskis! https://t.co/DpjbdbexmO pic.twitter.com/asPKFcuWL8
— DG MEME ?? (@meme_ec) September 8, 2020Длъжностни лица, работили с него и тези седяли срещу него в преговорите, казват, че липсата на харизма е тайното му оръжие - Домбровскис никога не е показва признак на емоция, независимо от това, пред какво е изправен.
Това неговото качество го прави труден за "четене", като по думите на неговите колеги хората често го подценяват, въпреки факта, че той е отговорен за регулаторната рамка, която постави ЕС в челните редици на зелените финанси и подготви финансовия правилник на блока за живота без лондонското Сити.
Домбровскис със сигурност е олицетворение на промяната в сравнение с предшественика си, ирландеца Фил Хоган, който се оттегли през август, след като наруши противопандемчните правила за коронавируса.
Фил Хоган беше само последният от поредицата търговски дипломати на ЕС, които дразнеха своите колеги във Вашингтон. По време на посещение в началото на годината Хоган беше пренебрегнат от икономическия съветник на Тръмп Лари Къдлоу, макар че с ирландските корени на новоизбрания президент Джо Байдън, той можеше да се окаже актив за новата администрация.
Фил Хоган беше само последният от поредицата търговски дипломати на ЕС, които дразнеха своите колеги във Вашингтон. Снимка: Olivier Matthys/Bloomberg
Във всеки случай президенството на Байдън би трябвало да олекоти настроението. Антони Блинкен, неговият кандидат за държавен секретар, заяви през септември, че САЩ трябва да сложат край на „изкуствената търговска война“ с ЕС.
„Трябва да можем да го направим“, коментира Блинкен. „Имаме едни и същи основни цели.“
Но структурното напрежение ще остане - първото голямо политическо решение на ЕС след победата на Байдън на изборите беше да наложи ответни мита върху американски стоки в размер на 4 милиарда долара като част от дългогодишната борба срещу държавна помощ на Boeing и Airbus.
ЕС ще наложи мита върху американски стоки в размер на 4 млрд. долара. Графика: Bloomberg
"Все още вярвам", казва Блинкен. „Има много повече неща, които ни свързват, отколкото ни разделят.“
Историята на Валдис Домбровскис помага да се обясни защо.
Домбровскис е роден през 1971 г. в Латвия, една от трите малки балтийски страни, неволно погълнати от СССР в края на Втората световна война. Монохромен свят, в който хората се обръщаха към черната икононика, за да си осигурят незаконни стоки от Запада.
„Всичко, което беше от Запада, като музиката и дрехите, беше страхотно“, коментира Домбровскис. „Всичко беше полуофициално и полулегално по отношение на начина, по който се добирахме до него.“
Домбровскис следва физика в Рига, когато Съветският съюз се разпада през 1991 г. и Латвия получава своята независимост. Tой прекарва по-голямата част от 90-те години в академичните среди, превключвайки между наука и икономика. По-късно той се премества от Рига в Германия и след това в University of Maryland в покрайнините на Вашингтон.
На първия ден във военна лаборатория, където е трябвало да проучва лазерни технологии, пазачът му отказва достъп. Без паспорт от държава от НАТО той е оценен като риск за сигурността и е допуснат през вратите само след като колегите му убеждават пазача.
Стойността на латвийския паспорт тепърва ще нарасне драстично. Когато Домбровскис се завръща в родината си след една година, той вижда страна, която бърза. Нови институции и нови политически партии изникнали, докато Латвия се втурнала да затвърди пренастройката си със Запада чрез присъединяване към НАТО, ЕС и в крайна сметка - приемане на еврото.
Домбровскис успява да си осигури работа като анализатор в централната банка. Три години по-късно, през 2002 г., той става министър на финансите. Позицията му предоставя място на първия ред при изграждането на европейския проект с всичките му компромиси и противоречия.„За да мога да наблюдавам ранните щети от пакта за стабилност и растеж“, шегува се Домбровсксис.
Това е препратка към прословута среща през 2003 г., когато министрите блокираха санкциите срещу Франция и Германия заради нарушаване на фискалните правила на ЕС. Оттогава този прецедент затруднява изпълнителите на бюджета в ЕС.
Шест години по-късно, в разгара на финансовата криза, Домбровскис получава още един урок по европейската реална политика - правилата удрят по-силно малките държави.
През февруари 2009 г. латвийското правителство рухва. С икономиката в състояние на свободно падане и държава, която е на ръба на фалита, президентът Валдис Затлерс се обръща към 37-годишния Домбровскис да пренесе страната през спасителния пакет.
Домбровскис прокарва брутална програма за строги икономии на стойност около 16 процента от БВП, след като една пета от продукцията на страната е изцяло заличена. Безработицата тогава стига до 20%, а 5 на сто от населението напуска държавата.
В края на всеки преглед премиерът Домбровскис кани кредиторите на страната в кабинета си и проверява всяка една от мерките, целящи освобождаване на следващия транш от средства. Всяка една от тези мерки е оцветена в зелено, жълто или оранжево, в зависимост от нейния статус.
Обикновено не се забелязва толкова много внимание към детайлите от страна на финансовите министри, камо ли от страна на премиер, коментират запознати лица, които са участвали в дискусиите.
Спасителната програма обикновено е фатална за бъдещето на което и да е правителство. Но Домбровскис печели още два парламентарни вота, превръщайки се в най-дългослужещия премиер на Латвия от постигането на независимостта.
Домбровскис напуска премиерския пост внезапно през ноември 2013 г., след като 54 души бяха убити при инцидент в хранителен магазин. Два месеца по-късно Латвия се присъединява към единната валута.
Бившият министър-председател е бързо приет с отворени обятия от ЕС, назначавайки го за вицепрезидент на Европейската комисия, отговарящ за еврото, а по-късно и за финансовите услуги.
Домбровскис успя да убеди латвийците, че строгите икономии си заслужават. Но на новата си позиция трябваше да убеди и гърците. Домбровскис определя деня през август 2015 г. на подписването на третата гръцка спасителна сделка като един от най-важните моменти в европейската му кариера.
Ако успее да върне в релси търговските отношения със САЩ, може би този ден няма да бъде единственият.