Разбираемо е защо Италия може да поиска още един рунд държавна помощ за Banca Monte dei Paschi di Siena. В края на краищата това е най-старата банка в света. И макар че в никакъв случай тя не е системна, най-старият институционален заемодател е достатъчно голям, за да разтърси финансовата индустрия в страната, пише в свой анализ за Bloomberg Елиза Мартинуци.
Paschi е работодател на хиляди служители в Сиена, но защитата на поминъка на града не трябва да идва на всяка цена. Липсата на прозрачност и инвеститорско неведение относно реалното финансово здраве на банката и заобикалянето на правилата за държавна помощ - което се случи, когато Paschi беше спасена за последно само преди три години - ще причини продължителни щети и ще подкопае доверието в институциите, управляващи Италия и Европа.
Последният финансов отчет на Paschi, публикуван на 13 ноември, едва ли е успокояващ. В него банката посочва, че очаква капиталът й да спадне под регулаторните изисквания, без да уточнява размера на дефицита. Но на 5 ноември, когато банката публикува за първи път приходите си за месеците до септември, тя заяви, че капиталовите буфери все още надвишават изискванията на регулаторите.
Къде се разминават двата отчета, не е ясно. Bluebell Partners, съветник на акционерите на Paschi, търсещи обезщетение за минали неправомерни действия, поиска регулаторите да хвърлят светлина върху несъответствията в документите. Говорител на Paschi отказа коментар.
Нещо повече, в доклада на 13 ноември Paschi се посочва, че банката е действащо предприятие, защото правителството (което притежава около две трети от банката) подкрепя укрепването на капитала й, за да отговори на регулаторния минимум. Вярно е, че италианската държава като акционер предоставя комфорт, който частните инвеститори не биха могли да осигурят. Но дали средствата на данъкоплатците могат да бъдат използвани за тази цел не е сигурно. Част от ограниченията са международните правила, с които Италия трябва да се съобразява.
В италианската преса циркулира информацията, че Paschi се нуждае от 2,5 милиарда евро (3 милиарда долара) държавни средства, за да убеди UniCredit, по-големият конкурент, да я купи. Парите на данъкоплатците могат да покрият недостига на капитал в допълнение към разходите за сливане с UniCredit, които също могат да бъдат защитени от правните рискове на Paschi.
Какво настина биха покрили тези държавни средства е важно и то не само защото италианските данъкоплатци заслужават да знаят къде отиват парите им. Кредиторът е притиснат до стената заради неправомерни действия в миналото. Пандемията, която накара Европа да разхлаби правилата за държавна помощ, не трябва да се използва като средство за поредното спасяване.
Paschi, регионална търговска банка, така и не се възстанови от закупуването на конкурент, който не можеше да си позволи през 2007 г. Оттогава поредица от отчаяни опити на правителството да я задържи на повърхността и съмнителни структурни промени в ръководството ѝ заличиха нейния престиж. Два случая на измама от два различни мениджърски екипа също не помогнаха.
Поредицата от съдебни производства и лоши заеми, натрупани много преди пандемията, сега заличават платежоспособността на заемодателя. Но от колко капитал се нуждае банката този път, което би било четвъртото й държавно субсидиране от 2009 г. насам, е само повод за предположние. Европейската централна банка планира да проведе стрес тест през следващата година. Той би трябвало да разкрие евентуални бъдещи дефицити от лоши заеми, отдадени в периода на тазгодишното икономическо свиване, които най-вероятно ще увеличат натрупания капиталов недостиг.
Европейският съюз облекчи правилата за държавна помощ, за да позволи на страните членки да спасят бизнесите си, които са подложени на натиск от Covid-19. Брюксел дори позволява на страните да рекапитализират заемодателите, при условие, че банките е малко вероятно да фалират.
Засега това изглежда като повторение на филм, гледан преди. Още през 2017 г., с благословията на ЕЦБ и Брюксел, Paschi получи италиански средства, които трябваше да покрият потенциални бъдещи загуби, произтичащи от направен стрес тест. В действителност парите покриха съществуващите тогава рани. По време на рекапитализацията банката вероятно е била в несъстоятелност и е трябвало да бъде ликвидирана.
Честно казано, банките и техните надзорници все още тестват сложния набор от правила, въведени съгласно Директивата на ЕС за възстановяване и преструктуриране на банки от 2013 г., предназначена да защити публичните средства след спасителните програми, стартирани след финансовата и дълговата криза.
Но ако Италия иска да избегне всякакво съмнение, че не играе по правилата, тя трябва да бъде прозрачна в спасяването на Paschi. За да процъфтява, свръхбанковата индустрия в Европа трябва да стане по-интегрирана, с обща схема за гарантиране на депозитите и възможност за свободно движение на средства в региона. Поддържането на Paschi жива не трябва да се превръща в друга причина за скептиците да се противопоставят на по-силен финансов съюз.