Ерата на ниските дългове в Източна Европа може да приключи след кризата от 2008 г. и пандемията

Настъпва промяна за икономиките с нисък дълг, които се присъединиха към Европейския съюз след падането на Берлинската стена. Неприязънта към заемите, която някога е характеризирала голяма част от бившия комунистически контингент на блока, беше отхвърлена след глобалната криза през 2008 г. и пандемията на Covid-19 за малко повече от десетилетие, пише Bloomberg. 

Голяма част от региона, който включва пет държави членки на еврозоната сред своите редици, сега е настроен да понесе по-висока задлъжнялост за известен период от време.

Въпреки че много страни са оставили настрана опасенията за дълга в името на това да насочат усилията си към облекчаване на последиците от пандемията от Covid-19, то промяната в Източна Европа, където заемите традиционно са тема табу, има огромно значение. 

Икономиите, наложени от румънския диктатор Николае Чаушеску през 80-те години на миналия век за изплащане на чуждестранни заеми, доведоха до недостиг на храна и прекъсвания на електрозахранването, което в крайна сметка предизвика революцията, в която той бе екзекутиран. През 1998 г. Русия не изпълни задълженията си по държавния дълг, което доведе до нищета. Полските заеми се актуализират в реално време на цифров дисплей във Варшава от 2010 г. насам.

Ако вземем за пример Румъния, ще видим, че правителството навлезе в световната финансова криза през 2008 г. със съотношение на дълга към брутния вътрешен продукт от около 12%. Това ниво се утрои през следващите години и не спадна значително преди пандемията от Covid-19. Очаква се дългът на страната да достигне 55% от БВП до края на 2021 г. и с антикризисни мерки, включително постоянни разходни елементи като по-високи пенсии, ще бъде трудно да се възстанови предишното му ниво. 

Тази тенденция обаче няма да се развие навсякъде. Следвайки примера на Германия, Чехия изплати голяма част от това, което взе назаем след 2008 г., и може да се опита да го направи отново, докато дългът на Унгария отдавна е завишен.

Полша е готова да наруши 60-процентното конституционно ограничение за дела на държавния дълг спрямо БВП, докато съотношението в Хърватия се е удвоило от 2008 г. и ще достигне 90% от БВП през следващата година. Дори в Естония, която отдавна има най-ниското натоварване на дълга в Европа – под 10% от БВП, се очаква заемите да се увеличат над тройно до 2024 г.

Чехия последва примера на Германия при изплащането на заеми от кризата през 2008 г., Графика: Bloomberg

Ардо Хансон, бившият гуверньор на централната банка на балтийската страна, изрази притеснения, като нарече плановете за фискална консолидация през следващите години твърде слаби.

„Правителството може да изкопае дупка, която ще бъде твърде дълбока, за да се измъкне, като по този начин проправя пътя за постоянно нарастване на публичния дълг“, пише Хансон, който е член на Управителния съвет на Европейската централна банка.

Така темповете на растеж в Източна Европа през следващите две години изглеждат по-скоро бавни, характерни предимно за по-развитата еврозона.

Темповете на растеж в Източна Европа се доближават до тези при по-развитата еврозона. Графика: Bloomberg

За главния изпълнителен директор на BRD Asset Management в Букурещ Михай Пуркарея това ще направи по-сложно изплащането на нови заеми за региона.

„Имаме бързо нарастване на нивата на дълга, докато увеличаването на реалния БВП и ускоряването на инфлацията изглеждат по-трудни, поне в средносрочен план“, каза той. „Настоящото развитие на Covid-19 и локдауните, наложени от много страни, вероятно ще доведат до по-нататъшно увеличение на дълга и по-нисък БВП в бъдеще“, добави експертът. 

По-бавната експанзия може да натежи върху социалните разходи, които рязко се повишиха в Полша и Румъния. Полският дълг ще се стабилизира до малко под 60% в средносрочен план според Международния валутен фонд, който заяви миналата седмица, че „по-доброто насочване на социалните помощи“, наред с други мерки, в крайна сметка ще допринесе за фискалната консолидация.

„Изправени сме пред нова парадигма“, каза Беата Яворчик, главен икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие.

„Нивата на дълга ще останат по-високи в обозримо бъдеще", смята той.