1% от хората причиняват половината от глобалните авиационни емисии

Хората, които най-често използват въздушен транспорт, представляват само 1% от световното население, но са причинили половината от въглеродните емисии от авиацията през 2018 г., показва проучване, цитирано от The Guardian.

Авиокомпаниите са произвели милиард тона CO2 и са се възползвали от субсидия от 100 млрд. долара (75 млрд. паунда), без да плащат за причинените от тях климатични щети, изчисляват изследователите.

Само 11% от световното население е пътувало със самолет през 2018 г., а 4% са участвали в международни полети. Американците имат най-големия въглероден отпечатък сред богатите страни. Авиационни емисии на САЩ са по-големи от следващите 10 държави, взети заедно, включително Великобритания, Япония, Германия и Австралия, се посочва в проучването.

Изследователите казват, че проучването показва, че елитна група, радваща се на чести полети, има голямо влияние върху климатичната криза, която засегна всички.

Те заявиха, че спадът на пътниците с 50% през 2020 г. по време на пандемията от коронавируса е възможност да се направи авиационната индустрия по-справедлива и по-устойчива. Това може да стане например чрез зелени условия на огромните спасителни мерки, които правителствата дават на индустрията, както е във Франция.

Приносът на глобалната авиация за климатичната криза нарастваше бързо преди пандемията Covid-19, като емисиите скочиха с 32% в периода межди 2013 и 2018 г. Броят на полетите през 2020 г. е спаднал наполовина, но индустрията очаква да се върне на предишните нива до 2024 г.

„Ако искате да разрешите изменението на климата и да препроектираме авиацията, тогава трябва да започнем от върха, където няколко „супер емитери“ допринасят масово за глобалното затопляне“, каза Стефан Гьослинг от университета Linnaeus в Швеция, който ръководи проучването.

Дан Ръдърфорд от Международния съвет за чист транспорт, който не е част от изследователския екип, заяви, че анализът повдига въпроса за равенството.

„Ползите от авиацията се споделят по-несправедливо по целия свят, отколкото вероятно всеки друг основен източник на емисии. Така че има явен риск специалният режим, от който се ползват авиокомпаниите, просто да защитава икономическите интереси на богатите в световен мащаб“, каза той.

Идентифицираните в проучването чести полети изминават около 35 хиляди мили (56 хиляди км) годишно, каза Гьослинг, еквивалентно на три полета на дълги разстояния годишно, един полет на къси разстояния на месец или някаква комбинация от двете.

Още по темата

Марк Карни: Амбициите на нулеви емисии са най-голямата търговска възможност на нашата епоха

Байдън: Трябва да се движим към нулеви въглеродни емисии

МАЕ се обяви за агресивно съкращение на въглеродните емисии

Изследването, публикувано в списанието Global Environmental Change, събира редица данни и установява, че голям дял от хората във всяка страна изобщо не летят всяка година - 53% в САЩ, 65% в Германия и 66% в Тайван. Във Великобритания отделни данни показват, че 48% от хората не са летели в чужбина през 2018 г.

През 2018 г. северноамериканците са прелетели 50 пъти повече километри от африканците през 2018 г., 10 пъти повече от тези в Азиатско-тихоокеанския регион и 7,5 пъти повече от латиноамериканците. Европейците и тези в Близкия изток са летели 25 пъти повече от африканците и пет пъти повече от азиатците.

Данните също така показват голям ръст на международните полети в периода между 1990 и 2017 г., като броят им се е утроил от Австралия и се е удвоил от Великобритания.

Изследователите изчисляват цената на климатичните щети, причинени от авиационните емисии, на 100 млрд. долара през 2018 г. Липсата на плащания за покриване на тези щети „представлява основна субсидия за най-богатите. Това подчертава необходимостта от проверка на сектора и по-специално на супер емитерите“, казват изследователите.

Налагането на данък върху честите полети е едно предложение за обезкуражаването им. „Някой ще трябва да плати за декарбонизация на полетите - защо да не трябва това да са тези, които пътуват най-често?“, каза Ръдърфорд. Но Гьослинг посочи, че лицата, които често ползват въздушен транспорт, обикновено са много богати, което означава, че по-високите цени на билетите може да не ги възпрепятстват.

„Може би по-продуктивен начин е да поискаме от авиокомпаниите да увеличат дела на смесите от нисковъглеродни синтетични горива всяка година до 100% до 2050 г.“, посочи Гьослинг.

Говорител на Международната асоциация за въздушен транспорт (Iata), която представлява световните авиокомпании, заяви: „Зарядът на елитизма може да е имал някаква основа през 50-те и 60-те години. Но днес пътуването със самолет е необходимост за милиони".

Той каза също така, че авиокомпаниите са платила директно 94 млрд. долара данъци, като данък върху приходите през 2019 г. и 42 млрд. долара непреки данъци като ДДС.

„Оставаме ангажирани с нашите екологични цели. Тази година - в зъбите на най-голямата криза, пред която нашата индустрия някога се е изравяла - авиокомпаниите се съгласиха да проучат пътищата за това как можем да преминем към нулеви емисии до 2060 г.“, отбеляза говорителят на Iata.