На 5 януари 2020 г. Световната здравна организация предупреди правителствата по целия свят за малък на брой случаи на пневмония в Ухан, Китай. За много страни предупреждението бе като гледане през мъгла. Всеки месец СЗО улавя средно 3000 потенциални сигнала за заболявания, от които избира 30 за разследване, пише Деви Шридхар за The Guardian, която е председател на Глобалното обществено здраве в Университета в Единбург. В началото на януари световни здравни учени се опитваха да оценят огнището на „уханската пневмония“, както се наричаше тогава, с огромни пропуски в нашите знания и значителна несигурност - какъв беше вирусът или бактериалният агент, причиняващ този клъстер? Как се предава? Какъв е процентът на смъртност? И може ли да бъде контролиран?
Може да изглежда така, сякаш пандемията продължава вечно. С наближаването на края на 2020 г. е лесно да загубим от поглед какъв напредък е постигнала науката през последните 10 месеца. Но от януари учените са получили далеч по-добро разбиране за предаването на Covid-19 и са разработили инструменти за справянето с него. Всъщност, докато следващите четири месеца ще бъдат трудни - обещаващите ваксини, по-доброто тестване и лечение, както и по-доброто познаване за това как да контролираме този вирус, все пак ще направят ситуацията далеч по-добра от тази през март.
Учените никога не са преминавали толкова бързо от последователността на вируса към инжектирането на потенциална ваксина в рамото на доброволец. Има 12 кандидати за ваксина в третата фаза, които са тествани за безопасност и ефективност, резултатите на някои от които изглеждат изключително обещаващи. След събирането на повече доказателства за безопасност, следващият набор от предизвикателства ще бъдат производството и доставянето на достатъчно дози, както и осигуряването на доверие в хората и приемането на ваксината. Най-големият въпрос е дали ваксината ще се използва за елиминиране, потискане или смекчаване на вируса? Страните ще поемат в различни посоки, в зависимост от собствените си ситуации в коронакризата.
Но ваксината далеч не е единствената област на научния прогрес. Сега разбираме как този вирус се разпространява – чрез капчици, малки аерозолни частици и върху повърхности, както и че аерозолите са може би най-рисковият път за предаване. Вирусът се разпространява до голяма степен в закрити, претъпкани и непроветрени помещения, а дори на разстояние от два метра на закрито пак можете да се заразите, тъй като вирусът може да се разпространи във въздуха и да циркулира с часове. Проветряването на вътрешните пространства, носенето на маски, дистанцирането, социализацията на открито и гимнастиката за тялото са от съществено значение за предотвратяване на предаването.
За разлика от грипа, който се разпространява чрез огнища с подобни размери на различни места, приблизително 10% от хората, заразени с коронавируса, са отговорни за 80% от новите инфекции. Вместо да се преследва всеки случай, идентифицирането на тези „супер-разпространители“ може да помогне да се намалят числата. Също така знаем, че асимптоматичните носители са ахилесовата пета на контрола на огнището: хората може да се чувстват добре, но все пак да са заразни. Това е може би най-трудното предизвикателство в борбата с Covid-19. Прихващането на болестта в най-началния стадий, което е и нормалният начин за идентифициране на носители на инфекциозно заболяване, ще означава намаляване на процента на случаите.
Ето защо масовото тестване е важно, защото ни помага да идентифицираме възможно най-много заразени хора, дори ако те нямат симптоми. На 10 януари геномната последователност на SARS-CoV-2 беше споделена публично и СЗО определи междинни указания за лабораторни тестове на предполагаеми случаи. Въпреки че лабораторното тестване е надежден начин за идентифициране на носители, дори при ниски вирусни дози, това изисква време и труд. През последните 10 месеца бе постигнат огромен напредък в тестването и сега имаме бързи антигенни тестове, които могат да дадат резултати в рамките на 30 минути само срещу сумата от 3,90 паунда всеки. СЗО вече е закупила 120 милиона от тези тестове за по-бедните страни, които се борят с лабораторния капацитет.
Тестването е един от ключовите начини за контрол на този вирус. В страните от Източна Азия и Тихия океан, които до голяма степен са елиминирали предаването и са се справили бързо със спирането на разпространението, методите включват тестване, проследяване и изолация, строги гранични мерки и умерено прилагане на т.нар. локдаун.
Във Великобритания правителството планира да пусне масови евтини тестове през следващите месеци, които ще помогнат да се идентифицират носителите на вируса, които след това трябва да бъдат насърчени да се изолират. Използвайки бързите антигенни тестове, Словакия тества 3,6 милиона души в рамките на един уикенд (почти цялото си тийнейджърско и възрастно население) и планира да го направи отново няколко дни по-късно. Едно ограничение на тестването е, че инкубационният период на вируса е дълъг до 14 дни, така че ще е необходимо многократно тестване на хората, за да се прихванат всички заразени.
Вече имаме и прилични тестове за антитела, които могат да идентифицират дали някой е преболедувал Covid-19 наскоро. Те ни показват, че отговорът на антителата към коронавируса продължава около 12 седмици. Делът на хората с антитела е нисък в повечето страни и дори в някои квартали на Ню Йорк, където се отчитат над 50% разпространение на антитела, епидемията все още се ускорява, смазвайки надеждите, че „стадният имунитет“ може да бъде постигнат, след като определен брой хора вече са заразени.
Ето защо е толкова важно да се намали предаването. Някои твърдят, че налагането на ограничения като затваряне на страните сега просто означава забавяне на бъдещите жертви, но това пренебрегва ролята на научния прогрес, леченията и ваксините, които стават достъпни. Ако например сега сте приет в болница с Covid е много по-вероятно да оцелеете, отколкото преди девет месеца. Всеки път, когато спрем някой да се заразява, това му дава шанс да доживее до момент, в който се предлагат по-добри терапии и лечения.
Лекарите имат далеч по-добро разбиране за Covid-19, което не е просто респираторно състояние, а мултисистемно заболяване, което може да засегне не само белите дробове, но и сърцето, кръвоносните съдове, бъбреците и мозъка. Степента на оцеляване сред пациентите се подобрява и сега знаем, че по-ранният достъп до лечение води до много по-нисък процент на смъртност. Имаме и лечения като дексаметазон, който подобрява процента на преживяемост за най-болните пациенти, а проучванията за терапия с моноклонални антитела и ремдезивир продължават. Някои пациенти с Covid-19 могат да страдат в продължение на месеци, което изглежда може да е автоимунно състояние. Следващата стъпка е за изследване на потенциалните лечения и рехабилитация за онези, които са прекарали вируса.
Крайната стратегия за излизане от тази пандемия ще включва безопасна и ефективна ваксина, лечения за тези, които имат Covid-19 и евтини масови тестове. Вече разполагаме с някои от тези инструменти, като се очаква тяхното развитие да продължава още през следващите месеци. Въпреки че зимата ще бъде предизвикателна с по-кратки и по-тъмни дни, с по-студено време и претоварени здравни системи, напредъкът на науката означава, че ще имаме прозорец с възможности да прекъснем този разрушителен цикъл през пролетта. Това трябва да ни даде повод за надежда и оптимизъм.