Какво може да научи Макрон от Байдън?

Срещата на Еманюел Макрон с избирателите му наближава, рейтингът му на одобрение потъва, но френският президент може да се извлече някой друг урок от победата на Джо Байдън, пише в свой анализ Politico.

Подобно на Байдън, Макрон най-вероятно ще се изправи срещу крайнодесен популистки кандидат, лидерът на Националния сбор  Марин Льо Пен, в надпреварата за ключовете от Елисейския дворец.

Френските гласоподаватели ще отидат до урните чак през пролетта на 2022 г., но обнадеждените кандидати вече започнаха да хвърлят ръкавици и темата за предстоящите избори започва постепенно да навлиза вътрешнополитическия живот

Ако Макрон се кандидатира за преизбиране, неговата кампания всъщност ще  се окаже наполовина тази на Тръмп и наполовина тази на Байдън. Подобно на Тръмп Макрон се оказва неволно в позицията на защитник на политиката в отговор на здравната криза. Но френският президент е и отдаден интернационалист, изправен пред популистки противник в свят, който вече не се съгласява с лъжите и дезинформацията на своите управници.

Ето някои от поуките, които френският президент може да извлече от победата на Байдън:

Всичко друго, но не и референдум

Един от най-големите рискове, пред който действащите лидери се изправят при преизбиране, е надпреварата да се трансформира в референдум за тяхното управление и култа към личноста вместо състезание между две политически програми.

Тук Макрон би се възползвал от пропуските в кампанията на Тръмп. „Макрон трябва да разгледа кампанията на Тръмп и да види какво не е проработило, защото и двамата са действащи президенти, които разделят електората“, коментира Матю Галард, директор на изследователския институт Ipsos.

И Макрон, и Тръмп имат рейтинг на одобрение от около 40% и всеки по свой начин предизвиква враждебност сред електората. "Байдън ръководеше приглушена и мълчалива кампания, като успя да измести фокуса върху противника", добави още Матю Галард. „По-добре ще е за Макрон да остане малко по-встрани от прожекторите по време на надпреварата, като се вземе предвид неговата разделящата и относително непопулярна позиция“

Но това може да се окаже и най-голямото предизвикателство за Макрон. За разлика от Тръмп, който беше кандидат на републиканците, Макрон унищожи влиянието на традиционно консервативните и социалистически фракции във френската политика и стана президент без подкрепата от нито една утвърдена партия.

За разлика от САЩ, където Конгресът има значителна власт, хиперконцентрацията на власт, която е предоставена на френския президент, не осигурява съдействието на институционални структури, които биха спомогнали за намаляване на обществените несъгласия, насочени срещу Макрон.

Новото политическо движение на Макрон, стартирано с кандидатурата му за президент, La République en Marche, не е успя да узрее до убедителна политическа сила, нито излъчи свои високопоставени фигури, които да се утвърдят на политическата сцена. Дори и френският премиер се бори да излезе от сянката на президента.

Макрон остава преобладаващо доминиращата политическа фигура, но властта си има и своята цена - омразата и разочарованието на френския електорат.

Обикновените хора

Помощник от кампанията на Байдън заяви пред CBS News, че за тях приоритетни са били притесненията и тревогите на обикновените хора вместо противоречията и скандалите в Twitter.

Едно от основните послания на Байдън беше заздравяването на страната след четири години политика на разделение, която често се отклоняваше в безхаберие.

Макрон е често обвиняван в липса на съпричастност и е изправен пред трудната задача да обедини страната си по време на пандемия и скорошните терористични атаки. Запалването на социално-икономическото недоволство след протестите на "жълтите жилетки" все още не е изцяло потушено

Още от началото на президентството си Макрон е обект на критики, определящи го като „президента на богатите”, дистанциран от обикновените хора и заобиколен от също толкова дистанцирани технократи. До пролетта на 2020 г. той ще трябва да намери начин да ги опровергае.

Гласуване по пощата

Протестите отшумяха, отчасти поради блокирането на коронавируса, но основното недоволство и чувството за безизходица все още доминират във френското ежедневие. Налице е действителна неприязън и разочарование от избирателната и политическата система във Франция и от неспособността й да доведе до значителна политическа промяна.

Досега Макрон не успя да промени този поток от негативизъм въпреки обиколката в страната, която той продължи в разгара на протестите на "жълтите жилетки" и експеримента със зелена демокрация.

Това разочарование, примесено с Covid-19, допринесоха за рекордно ниската избирателна активност на местните избори през миналата пролет - единствените избори, проведени във Франция в ерата на коронавирусната пандемия

Сега правителството планира да отложи следващите избори на регионално ниво с три месеца до юни 2021 г., което може би ще позволи  гласуване по пощата или други форми на избирателно участие

Тръдно е да се каже дали пандемията ще бъде преодоляна в рамките на по-малко от две години, когато французите ще отидат до избирателните секции април 2022 г. Но това не би трябвало да откаже Макрон да откъсне страница от учебника на Байдън и да насърчи гласуването по пощата, особено след като партията на Льо Пен се противопоставя на предложението по подобие на Тръмп

Почтени избори

Крайната десница на Франция многократно изрази своята подкрепа за Тръмп и отказът му да приеме резултатите от президентските избори в САЩ.

Льо Пен заяви, че „абсолютно не признава“ победата на Байдън, а крайнодесният евродепутат Гилбърт Колард написа в Тwitter: „с магически измамната поява на десетки хиляди допълнителни гласове кандидатът на демократите не е Байдън, а Дейвид Копърфийлд“

Avec l'apparition magicofrauduleuse de dizaines de milliers de voix, le vrai candidat des démocrates ce n'est pas #Biden, c'est David Copperfield !#ElectionDay #Election2020 #ElectionNight #Trump pic.twitter.com/o2h6SpkLek

— Gilbert Collard (@GilbertCollard) November 4, 2020

Дали това е знак, че Льо Пен планира да дискредитира френския изборен процес по подобие на Тръмп, ако френската крайна десница загуби през 2022 г., изглежда малко вероятно, но и няма да бъде твърде необичайно.

Някои членове на партията на Льо Пен поддържат връзки със Стив Банън - един от стратезите на Тръмп през 2016 г., който е обвинен в ръководене на дезинформиращи мрежи в социалните платформи в разгара на тазгодишната президентска надпревара в САЩ.

Макрон и неговият екип са особено настроени към подобни опити, като са били обект на хакерски атаки, за които се смята, че са руски по време на президентското състезание през 2017 г.