В продължение на месеци и дори години Замбия се насочва към тотален колапс по отношение на външния си дълг. Сега страната стана първата африканска държава, която няма да няма да изпълни суверенните си плащания от началото на пандемията.
Това е лоша новина за всички замесени, от притежателите на облигации, които отказаха да да отсрочат плащанията, до китайските заемодатели, многостранни институции и замбийското правителство. Единственият вероятен сценарий, които предстои, е продължително преструктуриране на дълга. Повече прозрачност може да се окаже в помощ за всички страни по дълга, включително и на Пекин, пише в свой анализ за Bloomberg Клара Ферейра Маркис.
Развиващите се пазари понесоха най-големия удар тази година, след като цената на петрола и другите суровини се срина поради продължаваща пандемия. Приходите от туризъм бяха заличени с налагането на допълнителни локдауни и други скъпоструващи на държавите противопандемични ограничения.
Страните в Субсахарския регион ще отчетат свиване на икономиките им с 3,3% през 2020 г., сочат данни на Световната банка. Това ще бъде първата рецесия в региона от 25 години насам. Ентусиазираните кредитополучатели като Замбия са подложени на изключително силен натиск. През октомври Замбия пропусна погасяване на лихва в размер на 42,5 милиона щатски долара по облигация, деноминирана в долари, което стартира автоматично гратисния период. Този срок изтече миналия петък, предоставяйки правото на притежателите на облигации да поискат незабавно погасяване.
Вторият по големина производител на мед в Африка е наблюдаван отблизо като тест за глобалната бъркотия в погасяването на външните дългове след коронавируса. С 3 милиарда щатски долара дълг в еврооблигации, Замбия потърси подслон като част от инициативата за спиране на обслужването на дълга на Г-20 (DSSI), насочена за най-бедните държави. Мълчанието на притежателите на облигации бе достатъчно ясен знак. Финансовият министър на страната заяви в петък, че страната няма друга алтернатива, освен „да натрупа просрочени задължения“.
Голяма част от проблема, освен липсата на убедителен план на правителството да обърне съдбата на страната, е, че дебатът се проведе на тъмно. Частните притежателите на облигации се съравновават с Китай и други кредитори, но мъглата на около спецификата на заемите и преговорите от двете страни остава гъста. Непрозрачните дискусии оставят всички замесени с малко факти и много подозрения. Китайската банка за развитие, или CDB, например, се съгласи да отложи погасяване на замбийския дълг през октомври, но не бяха предоставени повече подробности.
Не всички африкански държави са в подобна безизходица. Но дидерите на Замбия са тези, които носят отговорността - дълговата тежест на страната се увеличава стабилно от 2012 г., благодарение на експанзивната фискална политика и често разпуснатите разходи за инфраструктура, във време, когато растежът не беше впечатляващ и валутата на страната отслабваше. Международният валутен фонд предупреждаваще за рисковете покрай акумулирането на огромни количества дълг още преди Covid-19. Съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт може да надхвърли 110% тази година, сочат прогнозите на Moody’s.
Но докато протагонистите в тази криза са притежателите на облигации, които представляват много по-голяма част от африканския дълг отколкото преди десетилетие, Китай е този, който дава насоката в техните дискусии. Китайските кредити представляват повече от една четвърт от външния дълг на Замбия, а частните инвеститори в облигации, които сами по себе си едва ли образец на прозрачност, искат повече информация за събитията в Замбия. Притесненията на частните инвеститори, че правителството ще ги пренебегрне за смекта на Пекин, са налице.
Но може би за Китай като цяло няма причина да даде тези отговори. Разкриването на информация носи със себе си собствени рискове и дори Пекин може да няма представа колкоточно Замбия му дължи, като се вземат предвид множеството намесени субекти. Китай не желае заемите от CDB, централната банка, превърнала се в търговски кредитор, да се считат за двустранни. Най-вероятно не желае и да предоставя предимство на други кредитори и е предпазлив по създаването на прецеденти. Яснотата в чужбина може би засяга граждани, които искат вместо това искат да разполагат с пари в брой у дома.
"Възможно е също така, че дори и с по-голяма прозрачност по отношение на дълга на Китай, Замбия не би могла да избегне резултата от петък", коментира Ерик Оландер от Китайско-африканския проект, като добави, че в крайна сметка картината можеше да изглежда далеч по-лоша.
В дългосрочен план обаче малка доза яснота би означавала дипломатически дивиденти, дори ако Пекин загуби краткосрочно си предимство в преговорите. Като най-големият заемодател на континента по-голямата награда за Китай винаги е била политическа. Струва си да се вземе предвид, че често посочвани примери като пристанището Хамбантота в Шри Ланка или дори сделка за електрическата мрежа в Лаос, където Китай вече притежава дялове, са плод на обстоятелства, а не на съгласувана политика. Проектът в Лаос би била много по-труден за осъществяване в Африка, където негодуванието срещу Китай е по-силно. Във всеки случай Китай винаги е предпочитал достъпа до потоци от приходи.
Малко яснота и дори по-голямо участие в глобалните усилия за преструктуриране на дълга биха могли да постигнат и друга цел - да се увеличи натиска върху западните частни кредитори и притежатели на облигации.