Доналд Тръмп е най-щастливият човек на света. За разлика, ако не от всички, то поне от почти всички, 45-ят президент продължава да минава между капките и да не носи отговорност за собствените си грешки през целия си живот, пише в свой анализ Тимъти Л. О'Браян за Bloomberg.
Роден в богато семейство, Доналд Тръмп винаги е бил изолиран от хладните академични трудности и бизнес неуспехи благодарение на парите на баща си.
„Често казвам, че съм член на клуба на късметливите сперматозоиди“, така се самоопределя 45-ия президент на САЩ в книгата си от 2009 г. "Мисли като шампион".
Появявайки се като риалити телевизионна звезда в началото на 2000-те, Тръмп откри, че славата му оправдава хищническото поведение към всички около него - да прави каквото си иска без никакви последствия. "Когато си звезда, те [хората] ти позволяват да правиш, каквото си искаш“.
Изкачването му до най-високопоставената длъжност в САЩ през 2016 г. отвори очите на Тръмп за щита, който американското закондателство повелява на президентите. Щит, който той често тълува широко и неточно.
"Зад мен стои член II от Конституцията и мога да правя каквото искам като президент.“, заяви преди време Тръмп, цитирайки неволно или не Ричард Никсън.
(Бел. ред. Ричард Никсън, 36-ят президент на САЩ, известен с прекратяването на Виетнамската война, но най-вече с аферата "Уотъргейт", за която подава оставка през 1974 г., преди да бъде импийчнат, никога не признава вина или отговорност за скаднала. По време на интервю с британеца Дейвид Фрост през май 1977 г. интервюращият умело успява да притисне Никсън с въпросите си, като бившият президент не преценява думите си и в един от отговорите си казва, че "ако президентът го прави, тогава няма как да е незаконно". Въпреки, че не е признание за вина, интервюто се превръща в един от най-значимите журналистически материали на 20 век, може би и поради факта, че никоя американска телевизия тогава не е искала да финансира интервюто, тъй като не са очаквали подобна развръзка).
Въпреки че през годините поведението на Тръмп е било на приливи и отливи, наред с други интересни акценти, като заплахата от личен фалит, обвиненията в сексуално насилие, интензивното федерално разследване и импийчмънта, американският президент остава сравнително необременен от събитията в неговия живот. Богатството, знаменитостта и президентството го държат на повърхността. Цялата тази изолация означава и че не е успял да се поучи от грешките си. Всяко лично и публично реванширане е било или отлагано, или отменяно.
Сега обаче Тръмп е изправен пред две заплахи, които ще започнат да се материализират, след напускането му на Белия дом през януари. Едната е финансова, другата - юридическа. Нито едната обаче, нито другата са изцяло под негов контрол. Тези две заплахи могат да помогнат на света да си обясни до някаква степен защо Тръмп не признава победата на Байдън и и защо назначи Републиканската партия да му помогне в съдебните претенции.
Тръмп и групата от бизнеси под ръководството на Trump Organization дължат над 1 милиард долара в данъци и заеми, които Дан Александър от Forbes услужливо изчисли.
През последните няколко години част от тази сума стана публично достояние, след като бяха публикувани личните данъчни декларации на президента, подадени в Службата за държавна етика. NY Times наскоро разкри, че Тръмп e поръчител на поне 421 милиона долара от дълга, като над 300 милиона от тях ще бъдат изискуеми в рамките на четири години.
С други думи Тръмп дължи много пари, които може да се наложи да изплати, за да се върнат в разтърсена от коронавируса американска икономика.
Икономика, в която неговите бизнеси като хотели, развлекателни обекти, градски имоти са особено потърпевши поради кризисната ситуация. Forbes изчислява, че активите му са на стойност 3,7 милиарда долара; а Bloomberg News ги фиксира на около 3,2 милиарда долара. Доналд Тръмп няма да излезе на улицата, но ако икономиката продължи да се бори през следващите месеци, тези пазарни оценки ще бъдат подложени на тест.
Голяма част от богатството на Тръмп не е ликвидно, което означава, че може да му се наложи да продава активи бързо, за да набере средства за погасяване на задълженията. Сред най-ценните притежания на Тръмп са миноритарните дялове в два имота, контролирани от Vornado Realty Trust. Потенциални слухове за скоростни разпродажби могат допълнително да понижат стойността на портфолиото му.
Другият фактор, който би отслабил преговорната позиция, на която се наслаждава Тръмп в момента по отношение на скъпи финансови сделки или опростяване на задължения, е оттегляне от Белия дом
От правна гледна точка Тръмп, децата му и тяхната компания са изправени пред агресивни разследвания във връзка с техните финанси, счетоводни практики и погасявания на данъчни задължения.
Окръжната прокуратура на Манхатън разследва Тръмп за евентуални данъчни измами и фалшифициране на финансови отчети, гласят заведените дела в апелативните съдилища. В разследването, което разглежда и подкупи, платени на две жени, за които се твърди, че са имали сексуални взаимоотношения с президента, окръжната прокуратура изисква данъчните декларации на Тръмп за осем години назад във времето. Разследва се и дали Тръмп е надул изкуствено стойността на своите имоти и други активи, за да си осигури инвестиции и да бъде одобрен за заеми.
Главният прокурор на Ню Йорк Летиша Джеймс започна друго разследване, отново фокусирано върху това дали Trump Organization и семейството на Тръмп са манипулирали оценките, за да осигурят финансиране и данъчни облекчения.
Разследването на Джеймс е гражданско дело, което може да доведе до солидни финансови глоби срещу Тръмп, но не и до затвор (освен ако тя не намери причина да го превърне в наказателно ). Maнхатънското разследване обаче е наказателно дело и ако антуражът на Тръмп бъде признат за виновен, тогава вероятността за затвор е огромна.
Адвокатите на Тръмп се бориха усилено срещу разследването на окръжния прокурор на Манхатън Сайръс Ванс-младши, като делото дори стигна до Върховния съд на САЩ, където беше пледирано, че действащият президент ползва имунитет срещу щатски наказателни разследвания. Въпреки че съдът отхвърли този аргумент в знаково решение през лятото, казусът вероятно ще се оспорва на всяка възможна инстация, след като Тръмп напусне Овалния кабинет.
Тръмп, 45-ят американски президент, който веднъж изтласкан извън юридическия ров, заобикалящ Белия дом, се превръща в по-голямата си част в Тръмп, който може да бъде съден и наказан точно както всеки друг американец. Това от своя страна може да даде и нов тласък на делата за сексуално насилие, отправени срещу него.
Не е ясно колко ще са агресивни прокурорите и висшите юридически лица в администрацията на Байдън по казусите с Тръмп. Те биха могли да възкрасят някои от обвиненията за възпрепятстване на Конгреса, които пропаднаха, след като бившият специален съветник Робърт Мюлер прекрати разследването си. От друга страна, подобни ходове биха причинили политическата буря, която, ако се разпали, може да убеди Байдън да бъде по-предпазлив.
Ясно е, че парите и свободата на Тръмп стават все по-малко неприкосновени. Докато преглъща горчивата загуба на изборите този месец, Доналд Тръмп ще продължи да реагира свирепо и непредсказуемо като човек, който в продължение на 74 години е свикнал да се измъква от почти всичко.