Турция има шанса да поправи допуснатите икономически грешки

Критикуваното отдавна заради неконвенционалните си икономически политики правителство на Турция започна да предприема стъпки към по-рационален подход, пише Bloomberg в свой анализ.

Промените започнаха с отстраняването на гуверньора на централната банка Мурат Уйсал и последвалата оставка в неделя на финансовия министър Берат Албайрак. По-късно зетът на президента Реджеп Ердоган беше бързо заменен от Лютфи Елван, уважаван политик от Партията на справедливостта и развитието и бивш вицепремиер. Бившият финансов министър Нажди Агбал пое контрола върху централната банка.

Промяната в икономическото управление е добре дошла, но нейната роля ще бъде усложнена от все по-голямата централизация на властта в Турция и нарастващите геополитически рискове.

Още по темата

Турската лира поскъпва след промените по върховете на централната банка и финансовото министерство

Трейдърите насочват поглед към турската лира след рокадата в ръководството на централната банка

Ердоган отново отстрани управителя на централната банка

Рокадите определено ще бъдат запомнени със своята странност. Албайрак обяви оставката си с публикация в Instagram. Тя беше толкова лошо формулирана, че часове наред хипотезите бяха, че профилът на финансовия министър е станал обект на атака. Отне почти ден, преди правителството на Ердоган да даде ясен сигнал, че оставката е приета. Междувременно турската лира поскъпна с почти 6% спрямо долара в понеделник, което не е точно знак за доверие към отиващия си министър.

Все още не е ясно защо Албайрак се оттегли от поста. Неговият избор да съобщи намерението си чрез платформа за социални медии сигнализира, че той може би е взел решението, без да се допита до своя тъст. Една от възможните причини е, че Ердоган не се консултира с Албайрак преди отстраняването на Уйсал. Друга опция е Ердоган да се е разтревожил относно значителното изчерпване на резервите на страната в чуждестранна валута през последните 12 месеца и да е признал необходимостта от промяна.

Каквато и да е причината, резултатът е потенциално положителен. Агбал е известен с неодобрението си към политиките на Албайрак и то с добри причини. Заедно Елван и Агбал ще са отговорни за макроикономическите баланси на Турция. Те трябва да започнат с увеличаване на основните лихви, като нарастват очакванията, че именно това ще се случи на следващото заседание на централната банка, насрочено за 19 ноември.

Посрещането на тези очаквания обаче няма да е лесно. Турция премина към промени в президентската система през 2018 г., което застраши независимостта на нейните икономически институции. Представители на правителството, включително Ердоган, правят изказвания относно политиката за лихвените процени. За да си върне доверието на финансовите пазари, новият икономически екип трябва да демонстрира своята независимост.

Те ще трябва да постигнат това във времена на нарастващи геополитически рискове за Турция. Администрацията в САЩ на президента Джо Байдън вероятно ще е по-твърда спрямо Турция, отколкото тази на Доналд Тръмп.

Американските санкции са заплаха за Анкара след решението ѝ да закупи руските C-400. Подобна заплаха е надвиснала и над държавната банка Halkbank заради предполагаеми нарушения на иранските санкции. Междувременно споровете между Турция и Европейския съюз относно нарушаването на морските граници в Източното Средиземноморие могат да доведат до санкции срещу страната до края на годината.

Елван и Агбал ще се нуждаят от помощта на Ердоган, за да върнат Турция на пътя на устойчивия икономически растеж. За турския президент това ще значи да позволи на новия екип да промени икономическата политика въпреки неговото схващане, че високите лихвени проценти ускоряват инфлацията. По отношение на външната политика това ще значи повече фокус върху дипломацията, за да се намалят геополитическите рискове.

Междувременно турската лира продължава да ограничава загубите си спрямо долара, след като банковият регулатор на страната облекчи търговските ограничения в ход, който може да помогне за забавянето на източането на капитал.

Лирата поскъпна с 1% до 8,0787 лири за долар, след като банковият регулатор увеличи количеството валутни суапове и сделки с деривати, които местните банки могат да извършват с чуждестранни партньори.

Лимитът на заемодателите при продажбата на лири е увеличен до 5% от собствения им капитал от 2% за трансакции с матуритет след седем дни. За тези с падеж след 30 дни повишението е от 5 до 10%, а лимитът за тези с падеж след една година е увеличен от 20 на 30%, става ясно от изявление на регулатора, публикувано в сряда.