Covid-19 имаше незабавно и огромно отражение по света. Как обаче пандемията ще се отрази на човечеството в дългосрочен план все още е рано да се каже, пише Financial Times.
10 месеца след началото на пандемията знаем, че светът не беше достатъчно добре подготвен, за да се справи с нея. Коронавирусът отне около 1,1 милиона живота в световен мащаб, предимно сред по-възрастната част от населението. Нещо повече - някои страни се справят много по-успешно с пандемията, отколкото други.
Светът вече знае, че Covid-19 доведе до тежка глобална рецесия, но ударът ѝ не е еднакъв в различните страни. Икономическите щети са значително по-тежки за по-младите, хората с по-ниска квалификация, работещите майки и уязвимите малцинства.
Вече е ясно, че социалното дистанциране навреди на бизнес активността, зависима от човешката дейност, като облагодетелства някои хора, които имат възможността да останат по домовете си. Мярката обаче доведе до колапс при пътуванията. Ясно е и че много бизнеси ще излязат от кризата под тежкото бреме на дълга, а някои от тях няма да се спасят изобщо.
Не на последно място - ясно е, че играта на обвинения по отношение на пандемията дестабилизира отношенията между САЩ и Китай. Освен това коронакризата засегна и глобализацията, поставяйки я под въпрос, особено по отношение на веригите на доставка.
Какви са очакваните дългосрочни ефекти на пандемията? Ето 10 възможности:
1. Бъдещето на пандемията
Възможно е ваксина да бъде налична скоро и тя да се разпространи по света не много по-късно. Този вариант обаче изглежда малко вероятен. Ако това е така, пандемията ще остане заплаха за дълго.
2. Икономическите загуби
Икономическите загуби до голяма степен зависят от това колко бързо пандемията може да бъде овладяна, но и от мащаба на безработицата, лошите дългове, увеличената бедност, от проблемите в образованието и пр.
Световната икономика и повечето от икономиките на отделните държави вероятно ще са трайно по-малки, а хората в тях ще са по-бедни, отколкото иначе биха били.
3. Структурата на икономиките
Дали икономиките ще се върнат към начина, по който функционираха преди Covid-19, или хората ще спрат да пътуват и ще напуснат офисите завинаги? Вероятно и двете. Пътуванията ще се възстановят. Работата от офиса също. Но те може да не се върнат изцяло към статуквото отпреди пандемията. Светът се насочи към нова виртуална среда, която няма да напусне. Тези промени при работата и живота може да останат и те са за добро.
4. Засилената роля на технологиите
Увеличената роля на технологиите няма да се промени след края на пандемията. В същото време централната роля на технологичните гиганти привлече фокуса на регулаторите върху огромното им влияние. Натискът за регулиране на монополите и увеличаване на конкуренцията, особено в технологичния сектор, вероятно ще се увеличи.
Covid-19 доведе до ръст на онлайн комуникациите. Графика: Financial Times
5. Увеличената роля на правителствата
Големите кризи обикновено водят до промяна в ролята на правителството. Вероятно е правителствата да останат по-склонни към намеса дори след отшумянването на пандемията.
6. Множеството интервенции
Централните банки са решени да поддържат за дълго ниски лихвените проценти. В някакъв момент фискалните дефицити обаче ще трябва да бъдат намалени. Имайки се предвид натиска за харчене, това вероятно ще значи по-високи данъци, особено за по-богатите.
Първоначалният удар от Covid-19 беше по-тежък, отколкото този на Голямата депресия. Графика: Bloomberg
7. Ефектите върху местните продукти
Някои страни отговориха ефективно на кризата, докато други не успяха. Дали страната е демократична, или не обаче не беше основната причина за различията. Популистките правителства на лидери като Жаир Болсонаро, Борис Джонсън и Доналд Тръмп се представиха по-слабо. Това може да доведе в промяна на следваните от тях политики.
8. Оражението върху международните отношения
Това е наистина глобална криза, която може да бъде ефективно управлявана само с глобално сътрудничество. И все пак тенденциите в посока на едностранчивост и международни конфликти са подсилени от пандемията, имайки се предвид и примерите от САЩ и Китай.
9. Бъдещето на глобализацията
Вероятно е глобализацията да се забави след Covid-19. Многостранната система вероятно ще бъде допълнително ерозирана, особено на фона на проблемите на Световната търговска организация и търговските спорове между Запада и Китай. В същото време виртуалната глобализация вероятно ще се ускори.
10. Управление на глобализацията
В това отношение Covid-19 е нож с две остриета. От една страна, има засиленото желание за подобрения не само на местно, но и на глобално ниво, особено по отношение на климата. От друга страна, намалената е легитимността на международните споразумения, особено след като САЩ се оттеглиха от Парижкото споразумение за климата и преустановиха финансирането си към Световната здравна организация.