Китай прави всичко по силите си да се противопостави на Съединените щати, засилвайки своите технологични възможности и превръщайки се в по-самодостатъчен. Но това начинание е по-лесно на теория, отколкото на практика, пише в свой анализ CNN Business.
Пекин очерта целта си за по-голяма икономическа независимост миналата седмица, след като Централният комитет на Китайската комунистическа партия (ККП) изготви новия си петгодишен план. 14-тата итерация на обширната политическа рамка ще обхване периода от 2021 до 2025 г. и е ключова за определянето на политическата и икономическата програма на азиатската страна.
Пълният обхват на плана най-вероятно няма да бъде ясен в продължение на месеци, но в изявление, публикувано миналия четвъртък, се посочва, че Китай ще се съсредоточи върху икономическата самостоятелност и технологичната независимост. По този начин ще се редуцира ефективността на опитите на САЩ да ограничат достъпа на Пекин до ключови технологии.
„[Ще] развием силен вътрешен пазар и ще установим нов модел на развитие“, се посочва в изявлението на ККП. "Вътрешното потребление ще бъде от стратегически приоритет."
Липса на конкрентни детайли около петгодишния план
Изявлението все още не очертава конкретни цели. Но съобщенията от Пекин ще продължават да бъдат обект на изключително внимание
Втората по големина икономика в света вероятно ще бъде единствената голяма световна сила, която ще се разшири тази година, тъй като пандемията от коронавирус предотвратява растежа на други места по света. Бъдещето на Китай е и тясно обвързано с разгръщащата се търговска и технологична война със САЩ и напрежението между Пекин и Вашингтон не изглежда скоро да приключи.
"Икономическата глобализация сега е изправена пред противоположни интереси", коментира Хан Уенсю, старши финансов служител от Централния комитет на комунистическата партия по време на пресконференция в петък. Пандемията, заедно с нарастващия протекционизъм, отслаби значително международното икономическо сътрудничество, поясни още Хан.
Необходимостта от иновации във рамките на вътрешния китайски пазар беше подчертана от Уанг Жиган, министър на науката и технологиите на Китай.
"Технологичната самодостатъчност е стратегически стълб за развитието на нацията", заяви Уанг. "Трябва да стимулираме независимите иновации и да си вършим добре работата. Ключовите технологии не могат да бъдат закупени или поискани [от други]."
По-лесно е да на теория, отколкото на практика
Желанието на Китай да постигне икономическа самодостатъчност не е нещо ново. Много от предходните петгодишни планове на страната споделяха фокуса върху устойчивия растеж и разрастването на вътрешната индустрия. Сравнително скорошният амбициозен 10-годишен план, „Произведено в Китай 2025“, беше създаден, за да тласне китайския производствен сектор към по-напреднали технологични области.
Но постигането на икономическа независимост е далеч по-лесно на теория, отколкото на практика.
"Няма гаранция, че усилията за повишаване на самодостатъчността в конкретни сектори ще пожънат успех", пише Джулиан Евънс-Причард, старши икономист за Китай към Capital Economics, в изследователска бележка.
Евънс-Причард посочи, че непредвидените събития могат да провалят плановете на Китай, като например избухването на африканска чума по свинете, която изтри свинското производство в страната миналата година. Болестта унищожи една трета от популацията на свине в Китай, причинявайки недостиг, който принуди Пекин да внася отвън огромни количества месо.
За напредналите сектори редуцирането на чуждестранната зависимост е още по-трудно начинание. Китай разчита изключително много на други държави по отношение на чипсетите, които са му необходими за изграждането на следващото поколение технологии. Миналата година страната е внесла чипове на стойност над 300 милиарда долара - с около 64 милиарда долара повече, отколкото е похарчила за суров петрол.
„Произведено в Китай 2025 г.“ имаше за цел да помогне на Китай да намали тази зависимост и като трябваше 40% от чиповете да бъдат вътрешно произведени до 2020 г. Този дял трябваше да се увеличи до 70% до 2025 г.
Но страната изглежда е далеч от постигането на тези цели. Миналата година по-малко от 16% от чиповете, от които Китай се нуждае, са произведени в границите на страната, сочат данни на IC Insights.
„Предвид голямата пропаст между Китай и САЩ в полупроводниковата индустрия, Китай ще трябва да направи гигантски дългосрочни инвестиции, за да навакса пропуснатите ползи“, заяви Чаопинг Жу, глобален пазарен стратег на JP Morgan Asset Management в Шанхай.
В доклад от петък Чаопинг изказа съмнения дали Китай всъщност ще успее да постигне самостоятелност в различни области, като зависимостта от чипове е на върха на този списък.
Икономическата самодостатъчност не винаги е добра за икономическото развитие, коментира Еванс-Причард от Capital Economics. Според него компаниите са най-продуктивни, когато могат свободно да избират между местни или вносни суровини без политическа намеса.
„Преследването на самодостатъчност е буквално учебник за намаляване на производителността“, пише Еванс-Притчард.
Пекин може да се окаже с вързани ръце
Китай обаче може да се окаже с вързани ръце, когато става въпрос за по-нататъшна икономическа независимост.
Вашингтон и Пекин са в ескалираща конфронтация по отношение на технологиите, търговията и националната сигурност. Напрежението допълнително се увеличи тази година, след като и двете страни взаимно се обвиниха за пораждане и неправилно боравене с пандемията от коронавирус. В допълние тази година беше белязана от сблъсъците в Хонгконг поради спорното закондателство за екстрадиция и предполагаемите нарушения на човешките права в уйгурските лагери в Синцзян.
Търговската война принуди САЩ да наложат сериозни санкции върху китайски компании, които разчитат на американските технологии, за да оцелеят, включително и Huawei. Други технологични шампиони, сред които най-големият китайски производител на чипове SMIC, също са под прицела на Вашингтон.
"Изправен пред рисковете от разширяване на ограниченията, за Китай е все по-важно да развие вътрешния си производствен капацитет и да намали зависимостта си от чуждестранните технологии", пише Чаопинг Жу от JP Morgan.
Евънс-Причард заяви, че Китай все още трябва да намери начин да се справи с най-големите си проблеми, включително прекомерната зависимост от инвестиции, насочени към инфраструктурата, като средство за защита на растежа и застаряване на населението.
"Без по-бърз напредък в решаването на структурните проблеми, смятаме, че растежът в Китай може да се забави до едва 2% до 2030 г.", прогнозира Евънс-Причард.