Краят на поевтиняването на турската лира не може да се прогнозира

Турската лира достигна нов рекорден минимум в понеделник, като за първи път се разменяше на ниво от над 8 лири за щатски долар, след като президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган се опълчи на европейските лидери и предизвика САЩ да ударят Анкара със санкции.

„Турската лира отчита нови анти-рекорди, водени от геополитическото напрежение в региона – от напрежението с Гърция и Франция до участието в конфликтите в Сирия и Нагорни Карабах. Икономическите аспекти на спада на валутата също не трябва да се пропускат, защото отново се наблюдава влошаване на търговския баланс, а това рано или късно това води до поевтиняване на лирата. Комбинацията от двата фактора плюс задържането на лихвата през октомври без промяна въпреки очакванията за близо 1.75% ръст са причина да се очаква ново покачване на долара спрямо лирата и завършване на годината на абсолютни рекорди", коментира за bloombergtv.bg Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант на Елана Трейдинг.

По думите му спадът се ускорява, но още не е стигнал онези темпове, които през 2018 г. принудиха централната банка да качи лихвата от 10% на 24%.

"Ситуацията се влошава и бързо може да излезе извън контрол, така че да са необходими подобни мерки", каза още Цачев. 

Лирата поевтиня с около 26% спрямо долара през тази година, което я прави най-зле представящата се на развиващите се пазари след бразилския реал. Лошото представяне на турската валута се държи на комбинацията от нарастващото геополитическо напрежение и опасения на инвеститорите относно управлението на икономиката и изчерпаните резерви от чуждестранна валута на страната. Подновената суматоха на пазарите на активи в страната следва поредното покачване на страстите между Турция и Запада.

В неделя Франция отзова своя посланик в Анкара, след като Ердоган заяви, че Еманюел Макрон се нуждае от психическо лечение в отговор на противоречивите коментари на френския президент относно исляма. В понеделник турският президент продължи с нападките си, като призова турците да бойкотират стоките, произведени във Франция. Ердоган също така заяви, че ислямофобията в Европа е достигнала нива, сравними с отношението към евреите преди Втората световна война.

"Нарастващата ислямофобия на Запад се превърна в цялостна атака срещу нашите писания, нашия пророк и всичко, което смятаме за свято. Преместванията, инквизициите и геноцидите спрямо представители на различни религии не са чужди на Европа практики. Престъпленията срещу човечеството, извършени срещу евреите преди 80 години, действията срещу нашите босненски братя и сестри в Сребреница само преди 25 години все още са в паметта ни", каза той. 

Директорът на отдела за комуникации към кабинета на турския лидер разшири обхвата на вербалната атака на правителството, казвайки, че мюсюлманите не се чувстват добре дошли в Европа поради широко разпространената омраза към представителите на тяхната вяра.

Президентът на Европейския съвет Шарл Мишел осъди тези коментари и обвини Турция, че прибягва до „провокации, едностранни действия в Средиземно море и сега и обиди“. „Неприемливо е“, написа той в Twitter.

Ердоган също предизвика САЩ да изпълнят заплахите си за налагане на санкции срещу страната във връзка с нейната роля в боевете в спорния кавказки регион Нагорни Карабах. Анкара достави оръжие и предложи силна политическа подкрепа за въоръжените сили на Азербайджан, които се борят с арменски войници в региона. Вашингтон също многократно е заплашвал да наложи санкции на Турция в отговор на закупуването на руска система за противовъздушна отбрана С-400.

„Не осъзнавате с кого си имате работа. Каквито и да са вашите санкции, не закъснявайте с тях“, заяви Ердоган.

Още по темата

Турция се нуждае от координирана политика по отношение на лихвените проценти

Турската лира поевтиня до критичното ниво от 8 лири за долар

Турската лира се връща към болката си от 1999 г., инвеститорите са разочаровани

Гърция призова ЕС за оръжейно ембарго срещу Турция

НАТО предупреди Турция относно тестовете на руските C-400

Продължаващият спад на валутата рискува допълнително да засили хронично високата инфлация в Турция, която се движеше с годишен темп от 11,75% през миналия месец, както и да създаде допълнителен натиск върху компаниите, които са обременени с дълг в чуждестранна валута. Някои анализатори прогнозират, че до края на годината ръстът на потребителските цени в страната ще достигне 13%.

Турските власти са похарчили около 134 млрд. долара през последните 18 месеца, за да подкрепят валутата, показва оценка на Goldman Sachs. Това усилие се отрази тежко на валутните резерви на страната и накара рейтинговата агенция Moody's да предупреди миналия месец, че Анкара "почти е изчерпала буферите, които ще й позволят да предотврати потенциалната криза на платежния баланс".

Напрежението между Турция, ЕС и САЩ изостри по-широките опасения относно управлението на икономиката в страната. През последните години турският президент получи безпрецедентен контрол над институциите на страната, включително номинално независимата централна банка.

Ходове на централната банка на Турция

През миналата седмица Турската централна банка повиши горната граница на лихвения си коридор, но неочаквано остави основните лихвени проценти непроменени, рискувайки допълнителна волатилност в лирата. Комитетът по паричната политика, бордът на институцията, остави ключовия си лихвен процент по едноседмичните заеми на ниво от 10,25%. Процентът на бързите банкови заеми бе повишен до 14,75% от 13,25%, удвоявайки разликата с лихвения процент по овърнайт заемите на централната банка до 300 базисни пункта.

Подходът на централната банка за подкрепа на валутата на практика е да коригира разходите за финансиране на дневна база, като променя размера на ликвидността, достъпна за заемодателите, при различните си лихвени проценти. Решението беше тълкувано широко като опит за повишаване на лихвите, без да си навлече гнева на Ердоган, който е дългогодишен противник на високите лихвени проценти.

„Централните банки жънат това, което сеят. Централната банка на Турция пося объркване и политическа несигурност миналата седмица и сега пожъна поредната силна валутна разпродажба", коментира за Bloomberg Найджъл Рендел, старши анализатор в Medley Global Advisors, след като турската лира поевтиня до над 8 лири за долар. 

„Това, което е необходимо на Турция в момента, е координирана политика на централната банка по отношение на лихвените проценти и намаляване на политическото напрежение“, заяви Красимира Паунина, изпълнителен директор на Селект Асет Мениджмънт, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

Резултатът от незадоволителната парична политика на Турция и подклаждането на геополитическото напрежение е, че чуждестранните инвеститори са продали турски акции и облигации на обща стойност от 13,3 млрд. долара през тази година. Това е най-големият отлив на капитали от 2005 г. насам.

Според Паунина изтичането на капитал може да бъде спряно чрез действия в три аспекта. Първият е единна политика на централната банка, която да гарантира, че институцията разполага с достатъчна ликвидност. Вторият е политическа предсказуемост или поне да не се влиза в остри конфликти. И третият са ефективни и навременни стимули за бизнеса.

Стокообмен с България

През второто тримесечие на 2020 г. се наблюдава намаляване на износа от България за Турция с 10,3% на годишна база до 907 милиона евро. От друга страна обаче и вносът от Турция се е понижил с 8,7% за същия отчетен период, показва данните на Министерството на икономиката. 

Турция е на 4-то място в износа с дял от 6,7% (след Германия, Румъния и Италия ) и 5-то място във вноса с дял от отново 6,7% (след Германия, Русия, Румъния и Италия). Двустранният стокообмен достига 1.8 млрд. евро, като отбелязва спад спрямо същия период на 2019 г. с 9,5%, а търговското салдо продължава да е отрицателно за България и възлиза на 54.5 млн.евро., като отбелязва спад от 27,8%.

За сраневние стокообменът между България и Турция от 2011 г. насам е бил през 2017 г. - близо 4.4. млрд. евро, след което започва да намалява. 

Към 1 юли 2020 г. по данни на БНБ общия размер на турските инвестиции в България са в размер на 940 млн. евро. За второто тримесечие на 2020 г.  се наблюдава спад на турските инвестиции в размер на 0,8 млн.евро.

Прогнози

"Невъзможно е да се прогнозира, докъде може да продължи поевтиняването на турската лира, тъй като то е водено от политически фактори.“, смята Цветослав Цачев. 

Според Красимира Паунина заявката, която от Турската централна банка дават, е за подкрепа на икономиката, но чрез действията си в момента създават дисонанс и това се приема негативно от икономическите субекти. 

Лирата поевтиня за четвърти пореден ден спрямо долара във вторник, регистрирайки най-големия спад сред валутите на развиващите се пазари, като удължава деветседмичната негативна серия за валутата, която е най-дългата от 1999 г. насам.

Още в средата на октомври анализаторите от Commerzbank прогнозираха че лирата ще продължи да отбелязва нови негативни рекорди и може да падне до 8,50 лири за долар през следващите месеци, ако неортодоксалният подход на Турция към паричната политика остане нереформиран. 

Според Commerzbank доларът може да поскъпне до ниво от 8.20 лири до края на годината, което предполага допълнителен спад от -3% през следващите месеци, но от банката предупреждават клиентите, че тази прогноза може лесно да бъде превишена и че може да се стигне до 8.50 лири за долар преди правителството и властите да променят сегашната си политика.