Търговската война на президента на САЩ Доналд Тръмп срещу Китай не постигна основната цел да обърне спадa в производството в САЩ, показват икономическите данни въпреки митата върху китайски стоки на стойност стотици милиарди долари, които трябваше да обезсърчат вноса, пише The Wall Street Journal.
Митата успяха да намалят търговския дефицит с Китай през 2019 г., но общият търговски дефицит на САЩ беше по-голям от всякога през същата година и продължава да се покачва, достигайки рекордните 84 млрд. долара през август, когато американските вносители преминаха към по-евтини източници на стоки от Виетнам, Мексико и други страни. Търговският дефицит с Китай също се увеличи на фона на пандемията и се е върна там, където бе в началото на президентството на Тръмп.
Другата цел – да се върне американското фабрично производство в страната - също не бе изпълнена. Растежът на работни места в производството започна да се забавя през юли 2018 г., а производственото достигна връх през декември 2018 г.
Въпреки това търговските съветници на Тръмп казват, че митата са успели да принудят Китай да се съгласи на първостепенна търговска сделка през януари, в която Пекин пое ангажимент да купува повече американски стоки, да налага защита на интелектуалната собственост, да премахне регулаторните бариери пред селскостопанската търговия и финансовите услуги и да не манипулира валутата си.
Те също така казват, че с течение на времето тези мита ще принудят Китай да прекрати нелоялните практики и да помогне за възстановяването на производствената база в САЩ.
Растежът на работни места в производството започна да се забавя, когато започна търговската война, и почти спря преди пандемията.
Митата „водят до връщане на производствените работни места обратно в САЩ“, заяви търговският представител на САЩ Робърт Лайтайзър в интервю, позовавайки се на статистика, която показва ръст от 400 000 американски работни места от ноември 2016 г. до март 2020 г.
Обаче около 75% от увеличението на работни места в промишлеността се е случило преди първият транш от мита срещу Китай да влезе в сила през юли 2018 г., когато годишният растеж на производствените работни места е достигнал своя връх и след това е започнал да намалява. До началото на 2020 г., още преди пандемията да достигне САЩ, растежът на производствените работни места беше спрял и фабриките съкратиха свои служители в четири от шестте месеца до март.
Анализ на отделните отрасли на Федералния резерв показа, че митата са помогнали за увеличаване на заетостта с 0,3% в отрасли, изложени на търговия с Китай, като са осигурили защита на някои местни индустрии за по-евтин китайски внос.
Но това бе компенсирано от по-високите разходи за внос на китайски части, което намали заетостта в производството с 1,1%. Ответните мита, наложени от Китай срещу американския износ, са намалили работните места в САЩ с 0,7%, установява анализът.
Тръмп обаче не е първият американски президент, които използва мита за защита на облагодетелствани индустрии. Президентът Обама постави високи мита върху китайските гуми, президентът Джордж Буш наложи мита върху стоманата, а президентът Рейгън удари японски телевизори и компютри.
Но огромното увеличение на митата върху китайските стоки при Тръмп представлява рязко отклонение в икономическата история след Втората световна война. След войната САЩ водят кръг след кръг глобални търговски преговори, насочени към намаляване на митата. Вече не.
Тръмп нарече себе си „човек на митата“ и заяви, че предприятията, които се оплакват от въздействието на митата, трябва просто да изграждат фабрики в САЩ.
„Аз съм човек на митата, защото съм умен човек, нали?“ заяви Тръмп заяви в интервю за The Wall Street Journal през ноември 2018 г., когато търговската война се засили.
Американските търговски преговарящи признаха, че много американски компании са зависими от китайските вериги за доставки и се опитваха да накарат Китай да се съгласи да съкрати индустриалните си субсидии. Но търговско споразумение между САЩ и Китай, подписано на 15 януари, не успя да постигне тази цел, която беше отложена за бъдещи преговори.
Тръмп и неговият опонент, бившият вицепрезидент Джо Байдън, са на различно мнение относно това дали търговската политика на президента е увеличила работните места в промишлеността.
Въпреки това съветниците на Байдън не се ангажират да отменят митата срещу Китай. „Митата ще бъдат сред инструментите, които бихме разгледали при съюзнически подход“, каза старшият съветник на Байдън Джейк Съливан.
Дерек Сизърс, учен в консервативния Американски корпоративен институт, първоначално подкрепи подхода на администрацията на Тръмп към Китай, но сега казва, че усилията до голяма степен не са успели да постигнат целите си.
„Има причини да се прилагат мита, има причини, поради които двустранният дефицит може да има значение, но това не са производствените работни места“, каза Сизърс.
Марк Басет, главен изпълнителен директор на Hemlock, беше ентусиазиран да види усилията на администрацията на Тръмп за изравняване на условията в слънчевата индустрия. Но той вярва, че са необходими по-фундаментални промени за неговата компания и други, които се конкурират с китайските конкуренти, субсидирани от Пекин.
Китайските компании, които произвеждат слънчеви панели, са закупили американски полисилиций за 1 млрд. долара, като този произвеждан от Hemlock, през 2010 г. Предвиждайки продължителни силни продажби в Китай, Hemlock похарчи повече от 1 млрд. долара за изграждането на нова фабрика в Кларксвил, Тенеси, която беше завършена през 2012 г.
Но Китай имаше свои собствени планове. Соларната индустрия бе идентифицирана като стратегическа за китайското господство в „Произведено в Китай 2025“ - националният план на страната за доминиране на високотехнологичното производство. Този план включва изработване на полисилиций, превръщайки Китай в конкурент на Hemlock вместо в клиент. Така износът на полисилиций за Китай се сви до 107 млн. долара до 2018 г.