Подобно на книгите за самоусъвършенстване, целта на проучванията за удовлетвореността за пенсиите е да ни накара да се чувстваме ужасно. Усещане за бедност и страх: не сме спестили достатъчно, защото сме късогледи и ни липсва самоконтрол, нямаме план за пенсионирането ни и става все по-късно за него, пише Bloomberg в свой анализ.
В съзнанието ни винаги има вина – че трябва да оставим нещо, или всъщност много – за нашите деца.
И сега идва въпросът дали трябва да се изненадваме, че 51% от индийците нямат пенсионен план. Хората, които имат пенсионни планове, не се справят много по-добре. В САЩ една трета от 5 млн. сметки, за които инвестиционната компания Vanguard води статистика, са има ли баланс за 2019 г. под 10 хил. долара. А редното салдо по сметките е 26 хил. долара и това са данни от преди тегленията, свързани с Covid-19.
Продължителността на живота в световен мащаб се е увеличила с пет години между 2010 и 2015 г. - най-бързото увеличение от 60-те години насам. Постпандемичен тласък на инвестициите в здравеопазване може да помогне на всички нас да живеем средно по-дълго.
Не се изненадвайте, ако онези, които се пенсионират през 2035 г., се нуждаят от допълнителни пет или повече години бъдещи доходи само заради дълголетието. Откъде ще дойдат тези пари в среда с ниска доходност? Най-очевидният отговор е, че пенсионирането ще продължи да се отлага. През 1996 г. само 14% американци са смятали, че могат да продължат да работят след 65-годишна възраст. Миналата година делът им е бил 45%.
На този фон обещаваното от индустрията за пенсионно осигуряване рядко би се оказало достатъчно, след като бъдат платени таксите за управление на фондовете.
Към края на работния си живот спестителите може и да трябват да купуват по-рискови продукти. Проучване на Fidelity International показва, че 48% от по-младите жители на Хонконг разпределят 25% или по-малко от спестяванията си в акции, докато 22% от по-възрастните работещи държат поне 75% от своите дялове в акции или дялове от компании.
В Южна Корея, Тайван, Сингапур, Хонконг и Малайзия пенсионерите очакват правителството да играе роля в осигуряването на сигурност на доходите.
И все пак азиатците знаят, че и това не е достатъчно. В Япония и Китай обаче има силна мотивация за оставяне на наследство. В Индия също има интересни тенденции. Там даването на средства на следващото поколение не се отлага за края на живота, те го правят по-рано. Там един от еднорозите в областта на технологиите Byju’s, свързан с образование, е оценен на 11 млрд. долара след последния кръг от финансиране.
Byju наскоро плати 300 милиона долара, за да придобие базираната в Мумбай WhiteHat Jr, която учи децата да програмират. Срещу 3999 долара WhiteHat обещава на деца под 14 години да могат да завършат изцяло свои мобилни приложения. Така че това би могло да бъде т. нар. форма на ранно завещание. Ако обучаваните в тази програма, например създадат следващия Facebook или Uber, родителите им могат да се пенсионират още днес. При друг сценарий детето винаги може да отиде да работи в Силициевата долина и да изпраща пари вкъщи, благодарен за навременна инвестиция от 3999 долара, която родителите трудно са си позволили. И при двата сценария няма да е необходимо да оставяте голямо завещание.
На фона на убедеността на икономистите Томас Пикети и Имануел Саез, че данъците върху наследството трябва да бъдат между 50% до 60% и дори по-високи за по-големи завещания, изборът е или да похарчите парите си за себе си, или да ги дадете по-рано на потомството си.
Образованието би могло да даде добра възвращаемост. Може дори да е единствената дългосрочна инвестиция, която надвишава представянето на капиталовия пазар. Всъщност това вероятно е планът за пенсиониране, за които се борят много хора от средната класа.