Голямата промяна в икономиката се случва заради Covid-19

Вход е промяна на режима на икономическата политика, която изважда централните банки от главната роля, която те играят в продължение на десетилетия, пише Bloomberg в свой анализ. 

Фискалната политика, която излезе от мода като двигател на икономическия растеж през 70-те години на миналия век, беше водеща в борбата срещу Covid-19. Правителствата субсидират заплатите или директно домакинствата и гарантират заеми за бизнеса. Заради това и бяха натрупани рекордни бюджетни дефицити по пътя на пандмията - подход, който икономистите постепенно започнаха да подкрепят.

Публичните разходи, които успяха да поставят спирачки на спада, причинен от пандемията, все повече се възприемат като жизненоважни за устойчивото възстановяване. Когато изглежда, че фискалните стимули секват, както в момента в САЩ, инвеститорите започват да се притесняват. 

Без наличието на достатъчно поле за намаляване на лихвените процени, развитите икономики все повеч разчитат на фискалните стимули по време на сегашната рецесия. Графика: Bloomberg

Колко дълго „кранчетата могат бъдат пуснати“, ще бъде ключова тема тази седмица на заседанията на Международния валутен фонд. Това е най-голямото предизвикателство за политиците, отговарящи за националните бюджети, след като излязат от борбата с пандемията. В момента собствените им задръжки около нарастването на дълга, като че ли са основната пречка. 

Краткосрочната загриженост за инвеститорите е, че политиците ще спрат възстановяването, като харчат твърде малко. JPMorgan прогнозира, че големият фискален тласък на световната икономика тази година може да се превърне в 2,4-процентово забавяне на растежа през 2021 г., тъй като програмите за облекчаване последиците от вируса са на привършване.

Още по темата

Инвеститорите залагат на по-големи корпоративни печалби през третото тримесечие

Същото притеснение тежи и върху централните банки. Изчерпвайки собствените си инструменти за подпомагане на икономика с лихвени проценти, които вече са или нулеви или отрицателни, централните банки вече призовават за по-големи дефицитни разходи, изкупуване на остатъка от емитирания дълг и  обещаване на ниски разходи по заемите далеч в бъдещето.

„Фискалната политика сега е голямата игра“, коментира Стивън Кинг, старши икономически съветник на HSBC Holdings Plc. 

Какво казват икономистите на Bloomberg

Основната прогноза на Bloomberg Economics за глобалния растеж е за свиване с 4,5% през 2020 г., последвано от 4,8% разширяване през 2021 г., връщайки БВП на нивото си преди вируса. Това предполага, че нарастващите случаи в Европа и САЩ няма да разрушават възстановяването, а САЩ ще осигуряват допълнителни фискални стимули през първото тримесечие на 2021 г. и че ваксината ще бъде разпространявана широко до средата на 2021 г. 

Фискалните стимули имат по-голям ефект от паричните, тъй като могат да насочват пари в брой директно към домакинствата или бизнеса и са по-подходящи за предоставяне на целенасочена помощ на тези, които се нуждаят най-много в криза, като безработните например. Централните банкери могат да внедрят повече разходна сила в икономиката само непряко - чрез цената на заемите от банки или финансови пазари. Те могат поне да действат бързо и решително. Бюджетните процеси обаче могат да се объркат - както се вижда от случващото се в САЩ. От месеци и двете спорещи страни в САЩ приемат, че са необходими повече разходи, но не могат да се споразумеят за това колко или какви да са стимулите и в резултат липсва изобщо допълнителна подкрепа за икономиката. 

Дори, ако сделка не бъде постигната преди изборите през ноември, икономистите в Goldman Sachs и други банки очакват фискалната подкрепа да се възобнови след тях.

Началото на „шоуто“

Президентът Доналд Тръмп обещава продължаващо намаляване на данъците, ако спечели. Претендентът на демократите Джо Байдън, който води в социологическите проучвания, очертава програма за разходи на стойност от 3,5 трилиона долара - и дава знак, че няма да бъде обвързан с идеята, че икономиките непременно се справят по-добре, когато правителствата са по-малко ангажирани. 

В Европа, където фискалната предпазливост има дълбоки корени в германските страхове от дълг и инфлация, тази година лидерите направиха голяма стъпка към обединяване на своите бюджетни ресурси - идея, която отдавна се смяташе за неподходяща и която все още е изправена пред препятствия - пандемията заплашва да затрудни способността на Европейската централна банка да подпомага икономиките.

Германските власти казват, че скоро няма да има връщане към балансираните бюджети в собствената им държава. Във Великобритания управляващите консерватори, които се застъпваха за строги икономии след катастрофата през 2008 г., изключват повторение на събитията, въпреки че започнаха да говорят за увеличаване на данъците, за да финансират усилията за облекчаване на пандемията.

Йошихиде Суга, новият министър-председател на Япония, заяви, че консолидацията на дълга ще трябва да изчака, докато растежът се върне и предположи, че няма твърд лимит за това колко правителството може да заеме.

Още по темата

Световната банка все още инвестира милиарди в изкопаеми горива

Поглед към Япония

Япония беше първата голяма държава в модерната епоха, където лихвените проценти спаднаха до нула, след като преди три десетилетия се спука кредитният балон. Паричната политика остана без лесен начин да стимулира растежа, като направи по-евтини заемите, а домакинствата и бизнеса така или иначе не искаха да поемат повече дългове, докато правителството можеше и го направи. Това беше знак за ранно предупреждение, че централните банки в света могат да изпуснат парата и да върнат фискалната политика на преден план.

След 2008 г. голяма част от развития свят се оказа в подобно затруднение. Неспособни да намалят краткосрочните лихвени проценти, централните банки се опитаха да ограничат дългосрочните разходи по заеми чрез закупуване на ценни книжа - предимно публичен дълг, тъй като правителствата бяха основните заемополучатели в икономиките изправени пред депресия. Това ги изложи на нови критики.

„Покупката на активи има всякакви политически и дистрибуционни странични ефекти“, казва Чарли Бийн, бивш заместник-губернатор на Английската централна банка. 

Кейнс към Волкер

Правителствата увеличиха разходите и в отговор на финансовата криза през 2008 г. Понастоящем има консенсус сред икономистите, че те са се насочили към строги икономии твърде рано, задържайки растежа през десетилетието преди коронавируса. Много фискални защитници се страхуват, че историята може да се повтори.

След Голямата депресия през 30-те години кейнсианската политика се превръща в ортодоксалност за повечето западни правителства, които използват бюджетите си, за да стимулират търсенето и да създават работни места. Но този модел се срина през 70-те години на миналия век, когато безработицата и цените нараснаха едновременно, а централните банки, насочени към инфлацията, се проявиха като основните макроикономически мениджъри.

Преломният момент настъпи с повишаването на лихвените проценти на председателя на Фед Пол Волкер в началото на 80-те години, смята Катрин Ман, глобален главен икономист на Citigroup, която работи по докторска степен по това време. Тя все още не е убедена, че политическият отговор на Covid-19 попада в същата променяща играта категория.

За да се случи това, правителствата ще трябва да започнат да използват фискалната политика не само с краткосрочната цел - „изваждане на икономиката от бедствената ситуация“, но и за преследване на по-дългосрочни цели като намаляване на неравенството или въглеродните емисии, каза Ман.

Промяна

Същестуват сигнали, че правителствата са се насочили по този път. Някои програми за възстановяване в Европа поставят в основата си създаването на работни места и устойчивостта на околната среда, а Байдън обещава преразглеждане на политиката за зелена енергия в САЩ на стойност 2 трилиона долара.

И в света на икономиката новата школа на съвременната парична теория, която казва, че правителствата обикновено имат повече възможности за харчене по време на ниска инфлация, е придобила популярност, като застъпва смели, финансирани от бюджета, програми като новата Зелена сделка

"Всичко това показва пътя на преустройство на икономическото управление, което е трябвало да се случи след финансовата криза преди десетилетие", смята Пол Маккъли, бивш главен икономист в Pacific Investment Management. Според него сега коронавирусът е завършил смяната на режима.

„Всяко преструване приключи“, каза той, допълвайки, че чевидно живеем в свят, доминиран от фискална политика.