Банката в центъра на най-големия скандал за пране на пари в Европа все още не е адресирала изцяло проблемите на корпоративната си култура, които се оказаха първоизточникът на нейната заблуда. Това е заключението на надзорния орган, регулиращ Danske Bank, цитирано от Bloomberg. Най-голямата датска банка прекара години, затворена в йерархия, която остави нейното управление откъснато от хората по-надолу в организацията, коментира Джеспер Берг, генерален директор на датския орган за финансов надзор.
„Преминаването от строго йерархична институция към институция, в която персоналът трябва да сигнализира за грешки и да говори повече, е трудно“, заяви Джесперт Берг в телефонно интервю. По думите на Берг ръководството на Danske все още се опитва да се справи с ключовите въпроси и трудните за отстраняване проблеми.
Danske полага усилия да коригира своята култура, която позволи години на сключване на незаконни сделки. Датската банка е обект на разследвания в Европа и САЩ, след като от ръководството признаха, че голяма част от трансакции на стойност 200 милиарда евро (233 милиарда долара), които са преминали през сметки в Естония, са подозрителни. Срещу бившият главен изпълнителен директор на банката са повдигнати наказателни обвинения, а служителят, управлявал естонското звено в центъра на скандала, извърши самоубийство.
От Danske заявяват, че са ангажирани да възстановят своята управленска култура и „редица инициативи“ са поставени в ход. По думите на Карстен Бреум, главен директор на "Човешки ресурси" в Danske, вече служителите могат по-лесно да докладват за нередности и грешки. „Изключително важно е за нашите служители да има ръководство, което да поема отговорност за проучване и разрешаване на нередности или грешки“, коментира Бреум.
Списък от грешки Аферата с прането на пари е само част, макар и най-голямата, в поредица от скандали. които урониха репутацията на Danske през последните години. Този месец банката беше атакувана отново от датския финансов регулатор (FSA), след като банката принуди най-бедните си клиенти да върнат повече, отколкото дължат, съгласно условията й за събиране на вземания.
Главният изпълнителен директор на Danske, който беше назначен на поста в средата на миналата година, Крис Фогелзанг, се опита да разклати старата йерархична структура на банката. Малко след като беше назначен, той заяви, че иска „всички в банката да могат да говорят“. Крис Фогелзанг дори прикани служителите да изпращат имейли директно до него с техните отзиви.
Джеспер Берг от датски финансов регулатор коментира, че някои неща са се подобрили. „Положителният аспект“ на скандала за събирането на дългове „се изразяваше в това, че банката ни уведоми рано“, коментира Берг. „В сравнение със случаите на AML, ние получихме информация, когато банката осъзна, че има системен проблем. Това е „значителна стъпка в нашите отношения и така трябва да бъде занапред“.
По отношение на последния скандал Берг заяви, че финансовия регулатор „не е видял нищо, което да предполага, че банката ни е подвела“. Вместо това „проблемът беше, че те не действаха достатъчно по отношение на клиентите, когато откриха, че имат проблем.“
Междувременно лоялността на служителите в Danske потъва, коментира Кирстен Ебе Брих, която е член на управителния съвет на банката като представител на персонала.
Новата „култура на говорене“ е добра, но служителите все още рискуват да бъдат окачествени като „проблемни“, коментира Кирстен. След като Фогелзанг наскоро обяви „значителни“ съкращения на работни места, е малко вероятно служителите да докладват за нередности, добави още Кирстен.