Кой успява в борбата срещу коронавируса и как?

Осем месеца, след като беше обявена глобална спешна здравна ситуация, се забелязва, че страните по света постигат различни резултати в борбата си с пандемията. Резултатите се ръководят от фактори, както във, така и извън контрола на отделните страни, като обаче се отличават и някои общи неща, пише Bloomberg в свой анализ.

Подготовката помага

Въпреки че страните са възприели различни стратегии, то те все пак се свеждат до установяване кой е заразен (тестване и проследяване) и минимизиране на риска от разпространение на вируса (изолиране, поставяне под карантина и предприемане на други превантивни мерки). В началото най-ефективно реагираха тези, които са научили трудни уроци от разпространението на острия респираторен синдром SARS през 2003 г. – той, както и най-новия коронавирус произхождат от Китай.

Тайван например успя да спре предаването на коронавирусната инфекция на местно ниво през април, като въведе ранен здравен скрининг на посетителите, заедно със задълбочени тестове и проследяване на контактите. В помощ беше и това, че в много азиатски държави широкото използване на медицински маски стана широко разпространено след избухването на SARS.

Ранното тестване е от първостепенно значение

Страните, които бързо въведоха тестове и проследяване през януари - включително Южна Корея и Германия - ограничиха ранните вълни на пандемията. Тестването позволи на политиците да реагират бързо на нарастващата заплаха и убедиха хората в опасността. Ползата от това ранно действие изглежда дълготрайна. Въпреки че и двете страни отново се сблъскаха с нарастващ брой на случаите в края на лятото, изглежда, че те са понижили нивата на вируса до толкова ниски нива през предходните месеци, че до момента са в състояние да се справят спокойно със ситуацията.

За разлика от тях, САЩ и Великобритания бяха смятани от някои експерти само преди година за най-подготвените страни на планетата за пандемия. И все пак нито една от тях не успя да въведе достатъчно високо ниво на тестване в началото, позволявайки на вируса да се разпространи до голяма степен неконтролирано, подкопавайки вярата на някои хора в здравните служители и довеждайки до едни от най-високите нива на смъртност заради Covid на глава от населението в света.

Още по темата

Хелоуин 2020: Лакомство или коронавирус

Пандемията от коронавирус лишава българския туризъм oт около 800 млн. евро

Коронавирусът се завръща, но Европа отхвърля идеята за нови строги ограничения

Подкрепа от страна на географското разположение

Островните държави като Исландия и Нова Зеландия успяха да сведат новите потвърдени случаи до нисък брой, като забраниха посетителите и се изолираха напълно. Но географските характеристики също така могат и да създадат предизвикателства. Когато Китай започна да отваря икономиката си през април и май, той трябваше да вземе специални предпазни мерки, за да предотврати разпространението на случаите по границите си със Северна Корея и Русия. В Европа много трансгранични пътувания причиниха първоначалните огнища в много страни и се превърнаха в голямо главоболие за политиците по време на летния ваканционен сезон.

Тактиката със "силна ръка" работи

В анализ от март политологът София Фенър направи заключение, че както авторитарните режими, така и демокрациите могат да постигнат добри резултати - решаващите фактори са дали страните имат значителна физическа инфраструктура, надеждни държавни служители и лидери, които реагират бързо и проактивно.

Китай предизвика известно учудване в световен мащаб, когато заключи десетки милиони хора през януари, за да задържи разпространението на вируса. Усилието проработи и скоро беше приложено и от страни на други континенти. Когато Китай се отвори отново, той отново изненада - с мерки, които повечето държави досега смятаха за твърде натрапчиви. Например властите използваха данни от правителствени служби, телефонни оператори и историята на пътуванията на гражданите, за да  определят нивото им на риск, което определя тяхната свобода на движение. До лятото тези мерки бяха толкова ефективни, че Ухан, където започна пандемията, отчете само няколко случая от май и много хора смятаха, че прилагането на подобни мерки вече не е необходимо.

По-меките подходи също могат да работят

По-леките ограничителните мерки също успяха. Япония потисна две вълни на вируса без задължителни ограничителни мерки. Вместо това в страна, в която социалната дистанция по принцип не е голяма, обществените комуникационни кампании съветваха гражданите да избягват ситуации, които най-вероятно ще създадат клъстери.

Благодарение на успешната си програма за ранно тестване заедно с доброто проследяване на контактите Германия имаше сравнително толерантни ограничителни мерки за разлика от много от съседите си.

Доверието в правителството помага

Доверието в политиците е от значение в момент, когато гражданите са заляти от новини, научни изследвания (някои от тях лоши) и често противоречиви послания. Страните с по-ниско доверие във властите са особено уязвими за конспиративни теории, които някои коментатори започнаха да наричат „инфодемия“.

Недоверието към правителството в Иран, след като излъга, за да прикрие погрешното сваляне на цивилен самолет на 8 януари, накара гражданите да игнорират указанията да не пътуват по време на Персийската Нова година в края на март. В САЩ тълпи се събраха в столиците на щатите, протестирайки срещу ограничителните мерки на правителството и настоявайки за отваряне на икономиката.

В Латинска Америка двете най-населени страни, Бразилия и Мексико, видяха едни от най-високите нива на смъртност, след като лидерите подцениха рисковете, докато в други държави властите, работещи за ограничаване на вируса, се бореха срещу скептицизма към правителствените мерки.