Нито едно италианско правителство не е имало толкова средства в брой, колкото това на премиера Джузепе Конте - вероятно достатъчно, за да трансформира изоставащата икономика на региона, пише Bloomberg в свой анализ.
Ако това фискално натрупване, подпомогнато от възстановителния фонд на Европейския съюз и евтините заеми, подкрепяни от централната банка, бъде изразходвано неразумно, то може да се превърне в най-голямата пропусната възможност на едно поколение.
Италия ще получи най-много средства от възстановителния фонд на ЕС след коронакризата. Графика: Bloomberg
Избягването на подобен резултат е тест за Конте и неговия финансов министър Роберто Гуалтиери. Въпреки че се насочват към преустройство на икономиката, те трябва да насочат средства към защита на съществуващите работни места, вместо да инвестират в създаването на нови, увеличавайки ролята на държавата. Италия обаче вече има опит от преминаването към подобни политики, който не е добър.
“В Италия твърде много хора смятат, че всякакъв вид публични раходи могат да насърчат икономиката”, посочва Рикардо Пуглиси, професор по икономика в Университета в Павия. “Това увеличава риска средставата от възстановителния фонд да не бъдат използвани целенасочено и ефективно”, добавя той.
Фискалните средства, които правителството в Италия ще използва, са впечатляващи. Властите в Брюксел са разтревожени относно нивото на дълга на страната, което се доближава към преминаването на 150% от БВП. Междувременно Рим се готви да получи 209 милиарда евро (248 милиарда долара) от възстановителния фонд на ЕС, финансиран от съвместното издаване на дълг, с който трябва да бъде подкрепена икономиката на блока след коронавирусната криза.
Допълнителен тласък, който насърчава публичните финанси на Италия, са ниските лихвени процени, поддържани от Европейската централна банка. Това позволи на Конте да насочи 100 милиарда евро стимули към засегната икономика, като анализатори очакват, че тя може да се свие с около 10% през тази година. Доходността по 10-годишните облигации на Италия намаля над два пъти след пика на пандемията в средата на март.
Доходността по италианските облигации удари рекордно дъно на фона на икономическите и политическите рискове. Графика: Bloomberg
Доходността по 30-годишните облигации на страната удари историческо дъно в сряда, след като инвеститорите избягаха от активите убежища на фона на регионалните избори, на които управляващата партия успя да устои на предизвикателството от “Лига” на Матео Салвини.
Имайки предвид строгите изисквания, обвързани с европейските средства, властите планират да ги използват, за да насърчат годишния растеж до поне 1,6% и за да увеличат заетостта с 10 процентни пункта спрямо нивото ѝ от 63,5% през 2019 г., сочат проектозакони, видени от Bloomberg.
Планът на правителството е да инвестира в дигитализация, иновации, образование, по-ефективна инфраструктура, зелена икономика, както и в реформи на съдебната система и по отношение на държавната бюрокрация.
“Това е възможност, която се предоставя веднъж в живота за изход от дългия период на стагнация”, посочи Гуалтиери пред журналисти миналата седмица.
Тази амбициозна програма за растеж обаче се движи в една посока, докато правителствените планове за останалата част от бюджета изглежда се насочват към друга. Коалицията на Конте все повече се стреми към предоставянето на държавна помощ и правителствена намеса.
Премиерът настоя за създаването на едиина компания за широколентова мрежа, а правителството блокира продажбата на миноритарен дял в чужбина в мрежата на Telecom Italia. Рим настоява също Atlantia на семейство Бенетон да продаде 88-процентия си дял в оператора за събиране на пътни такси Autostrade per l’Italia. Междувременно Гуалтиери публично приветства продажбата на италианската фондова борса и нейния пазар на облигации MTS на европейска компания.
Правителството иска и подкрепения от държавата кредитор Cassa Depositi e Prestiti да придобие дялове в трите компании, като също така създаде публично контролирано дружество, което да управлява провалилата се авиокомпания Alitalia.
Италия е ставала свидетел на подобни мерки и преди, но не за дълго.