Управляващата Китайска комунистическа партия (КПП) този месец публикува необичайно откровен набор от насоки, които призовават нейните членове да „обучават частни бизнесмени, за да въоръжат умовете им с идеологията на социализма“, съобщава в свой анализ Лаура Хе от CNN Business.
Частният сектор се нуждае от "политически разумни хора", се посочва в директивата, които "твърдо ще слушат партията и ще следват принципите й."
Съобщението идва на фона на крехкото възстановяване на втората по големина икономика в света от пандемията с коронавируса и конфликта със САЩ за бъдещото на търговията и технологиите. Подчиняването на независимия частен бизнес в Китай може да спомогне за ускоряването на това възстановяване, разширявайки същевременно контрола на най-властния лидер, който страната е виждала от десетилетия.
Посланието беше забележително със своята откровеност. В миналото Пекин използваше по-тактични подходи при упражняването на контрол върху компании извън държавния сектор. През 2018 г., когато Си Дзинпин предложи данъчни облекчения на частния сектор, финансова помощ, както и лично обещание за подкрепа, потуши всички страхове, че губи политическо влияние.
И макар все още да не е ясно какъв практически ефект ще има последната директива върху частния сектор в Китай, една от ключовите фрази на Си е „партията упражнява цялостно ръководство във всички начинания в цялата страна“. Директивата посочва, че китайският президент желае да предприеме по-явни мерки, за да постави на преден план идеологията на комунистическата партия. Това може да доведе до изискване частните компании да заявяват позиции по важни политически или външни дела, включително териториалните спорове, в които Китай участва.
Последиците от излизането от политическия строй могат да бъдат тежки. Във вторник пенсионираният магнат за недвижими имоти Рен Жицианг беше осъден на 18 години затвор по обвинения в корупция. Жън Джъцян беше явен критик на политиката на Си по отношение на пандемията от коронавируса. Смята се, че присъдата му е послание за масите, че публичната критика и противопоставянето на режима няма да бъдат толерирани.
„Обединеният фронт“
Частният сектор е жизненоважна част от китайската икономика. Повече от 30 милиона частни фирми допринасят за над 60% от БВП на страната. В тях работят над 80% от работната сила на Китай и данъците, които плащат, представляват повече от половината от държавните приходи.
Документът изрично призовава частният сектор да стане част от "Обединения фронт" - коалиция от лица и организации, натоварени със задачата да изпълнят програмата на партията и да създадат съюзи с организации със сходна идеология. Произходът на коалицията може да бъде проследен почти век назад във времето. В миналото "Обединеният фронт" е бил определен от председателя Мао Дзедун като „магическо оръжие“, помогнало на комунистическата партия да триумфира над враговете си.
Подобни документи по отношение на симбиозата между частния сектор и "Обединения фронт" в Китай не са били публично публикувани от края на 70-те години, когато страната започва многогодишния си поход към икономическа реформа, целяща стабилизиране на страната след Културната революция.
Но в някои отношения този вид документ не е изненадващ, коментира Стив Цанг, директор на SOAS China Institute в Лондон. Въпреки че китайската икономика успя да предотврати рецесията тази година, пандемията от коронавирус изтри голяма част от растежа й.
В миналото китайските политици изразяваха своята загриженост, че продължителната икономическа нестабилност може да доведе до социални вълнения. Като се вземат предвид финансовите сътресения, които частният сектор на страната преживя през последните години, правителството се страхува да предостави на тези компании твърде много свободно царуване, особено в несигурно време.
Китай също е изправен пред нарастваща враждебност от западните сили, отбеляза Уили Лам, адюнкт-професор в Центъра за китайски изследвания към Китайския университет в Хонконг. Враждата между Вашингтон и Пекин повлия на съдбата на много китайски бизнеси, от собственика на TikTok ByteDance до технологичната компания Huawei.
"Си Дзинпин иска цялата нация да действа като едно цяло, тъй като страната е изправена пред безпрецедентни предизвикателства", коментира Уили Лам. "Под нарастващото усещане за криза, Си иска всички в Китай да се обединят под ръководството на партията и да говорят с един и същ глас."
Частният сектор заема отбранителна позиция
Колкото и необикновена да беше директивата от миналата седмица, от години има признаци, че частния сектор в Китай е в отбранителна позиция.
След срива на фондовия пазар през 2015 и 2016 г., който според експертите тогава беше причинен от забавяне на икономическия растеж и рискови търговски практики, безпрецедентна сума пари започна да напуска Китай чрез частния бизнес.
Правителството на Си обвини за сътресенията отчасти висшите финансови магнати и оттогава Пекин затегна правилата за частния сектор. Регулаторите ограничиха размера на прекомерните корпоративни заеми и затрудниха изнасянето на инвестиции от Китай.
Това преструктиране започна около 2017 г. и тогава Си също открито говореше за важността на комунистическата партия като сърцето на „всичко в Китай“, посочва Цанг от SOAS China Institute .
"Следователно икономиката не е изключение", добави той. "Това обикновено означава, че икономическата политика на Си се фокусира върху напредъка на държавния сектор за сметка на частния сектор."
Още по-обезпокоително е, че определен брой големи компании започнаха да поемат сериозен финансов риск, пораждайки страхове от нестабилност.
Например, през 2018 г. китайските регулатори взеха контрола над Anbang Insurance, основен конгломерат, който сключваше големи чуждестранни сделки и предишен собственик на Waldorf Astoria и Strategic Hotels & Resorts. Основателят и председател У Сяохуей в крайна сметка беше осъден на 18 години затвор за измамно набиране на средства и присвояване, а фирмата обяви миналата седмица, че ще започва процедура по ликвидация.
По-рано тази година конгломератът HNA Group също попадна под правителствено управление. През последните години компанията е похарчила 40 милиарда долара за инвестиции в Hilton, Deutsche Bank и други чуждестранни активи, като в крайна сметка се е оказала толкова дълбоко задлъжняла, че финансите й не могат да успеят да покрият дълговете й.
Дори някои от най-успешните китайски частни компании са обект на държавни интервенции. Миналата година правителствени лица в град Ханджоу бяха изпратени в някои от най-големите частни компании в страната, включително Alibaba и Geely, като „представители на правителствените въпроси“.
Този ход може да се възприема като послание от правителството към частни текомпании: „Приближете се [до нас] и слушайте“, заяви тогава Роналд Уан, изпълнителен директор на Partners Capital International в Хонконг, пред CNN Business.
Частният сектор също е изправен пред финансова нестабилност
Ръстът на приходите на 500-те най-големи частни компании в Китай, измерен на база продажбите, се е забавил със средно около 10% миналата година, сочи проучване, публикувано по-рано този месец от Китайската федерация на индустрията и търговията - търговска камара под ръководството на ККП. Организацията се определя като "мост", свързващ партията и правителството с частни бизнес организации.
Ръстът на печалбата на тези компании е спаднал средно с почти 6%, докато размерът на персонала е намалял с около 1% в сравнение с 2018 г.
Тези проблеми не се обясняват само с държавна намеса. Икономическото забавяне на Китай предшества пандемията и се засилва от последиците от безпрецедентните затваряния. Търговската война със САЩ също нанася удар върху бизнеса.
Второстепенна роля
Не става въпрос, че Пекин вече не се интересува от силен частен сектор. В крайна сметка такъв бизнес е от решаващо значение за здравето на икономиката. Китайският премиер Ли Къцян призна през юли, че комбинацията от проблеми е оставила частния бизнес в "най-трудните времена". Той призова правителството и всички държавни предприятия да помогнат за възстановяването, като изплатят всички заеми, дължими на частни компании.
"В действителност Си не е против частния сектор", коментира Цанг от Китайския институт към SOAS. "Въпреки че той ясно поставя държавния сектор на преден план, той е готов да подкрепи частните предприятия, при условие, че съответните предприятия се придържат плътно към ръководството на партията."
"Но за частните предприятия, които не се придържат плътно към насоките на партията, те могат да очакват да се сблъскат с натиск от страна на властите," добави още Цанг.
Все пак има някои последици за подобна наказателна стратегия. Западните власти в продължение на десетилетия са недоверчиви относно това колко тясно са обвързани някои частни компании с Пекин - загриженост, която се увеличава паралелно с нарастването на напрежението между САЩ и Китай. Но Уили Лам, адюнкт-професорът, коментира, че тези опасения може да нямат голямо значение за Си.
Китайският лидер вече ясно заяви, че иска страната му да разчита на Запада за критичните технологии в бъдещето, особено с нарастването на геополитическото напрежение. За Си и комунистическата партия държавният сектор е ключов за осъществяването на това. "Той не се интересува много от Запада, защото негов приоритет е затягането на контрола в Китай и поддържане на вътрешното управление на партията", добави още Уили Лам.