Евро/долар: Валутна война е последното нещо, от което светът се нуждае

Слабостта на долара заплашва да създаде валутна война, която може да отвлече вниманието на централните банкери от основната им задача да възстановят икономиката след пандемията, пише в свой анализ за Bloomberg Марк Гилбърт.

Трендът на американската валута е в посока надолу от няколко месеца. Неотдавнашното преминаване на Федералния резерв към още по-разхлабена позиция по отношение на паричната политика, заявявайки, че ще позволи на инфлацията и на пазара на труда да се подобрят до по-високи нива преди да се премине към увеличаване на лихвените проценти, изглежда ще изостри спада на долара.

Очакванията са трейдърите да увеличат спекулативните си залози срещу долар и да вдигнат залозите си за еврото до рекордни нива.

Постоянното покачване на еврото спрямо основните валути очевидно прави впечатление на главния икономист на Европейската централна банка Филип Лейн, който дори направи коментар по темата по-рано през седмицата.

„Курсът евро-долар има значение“, заяви главният изпълнителен директор на ЕЦБ Филип Лейн във вторник вечерта по време на онлайн конференция. По думите му курсът на валутната двойка се взима предвид при прогнозите за европейската и световната икономика, както и при определянето на паричната политика.

Още по темата

Скъпото евро се превръща в най-новият проблем на ЕЦБ на сред пандемията

Еврото продължава да възкръсва за сметка на долара

Деликатният опит на Лейн да наклони еврото в посока надолу предполага, че ЕЦБ се притеснява единната валута да се търгува на нива от над 1.20 долара за евро. Това ниво всъщност беше пробито накратко за първи път от две години насам преди коментарите на Лейн да подействат охлаждащо.

Болката на ЕЦБ е ясна. Колкото по-силно е еврото, толкова по-голям е дезинфлационният ефект, тъй като чуждите стоки стават по-евтини. А вносната дефлация, често от Китай, е постоянен фактор за задържане на инфлацията в много развити икономики.

Пазителят на паричната стабилност в евроблока има много малко възможности да постигне целта си инфлацията, тъй като вече са налице отрицателни лихви и обширна програма за количествени улеснения. В момента еврозоната е в техническа дефлация, след като през август основните потребителски цени спаднаха с -0.2%. Но по тревожно за централните банкери е забавянето на основната инфлация до едва 0.4%.

Като цяло са налице разминаване на инфлационните очаквания за САЩ и Европа, което допринася за обяснението защо се случи 6-процентно покачване на стойността на общата валута спрямо зелените пари през тази година.

От своя страна, Федералният резерв ефективно провежда политика на пренебрегване на валутния пазар, като осигури почти неограничен достъп до доларова ликвидност за централните банки по целия свят по време на пандемията. В полза на собствената си икономика и на голяма част от развиващия се свят централната банка на САЩ не бърза да обърне тази тенденция.

Така ЕЦБ остава сама да води битка за запазване на собствената си валута. Освен това историята предполага, че централните банки са сравнително безсилни да променят пазарната стойност на валутите си.

Докато Фед все още се възприема като разполагащ с повече боеприпаси за паричната политика, отколкото другите централни банки, то за доларът изглежда, че тенденцията ще продължи да бъде негативна. Освен ако тези перспективи не се променят, ЕЦБ ще трябва да се примири с допълнителни ръстове в стойността на еврото или да рискува да разпали трансграничното икономическо напрежение в момент, когато глобалните перспективи са опасно крехки.