Прогресивното увеличение на разходите на всички държави за борба с новия коронавирус сведе външния дълг до нива, които не се наблюдавани от Втората световна война насам, пише The Wall Street Journal.
По данни на Международния валутен фонд дългът на развитите икономики към юли е нараснал до 128% от глобалния брутен вътрешен продукт. През 1946 г. това съотношение е било само с 4 на сто по-ниско.
По думите на Глен Хъбард, председател на Съвета на икономическите съветници при президента Джордж Буш, правителствата не трябва да се притесняват от увеличаването на дълга, а по-скоро трябва да се съсредоточат върху контролиране и изолиране на заразата.
„Аналогията с войната е правилна“, заяви Глен Хъбърд, който е и декан на Висшето училище за бизнес в Университета Колумбия. „Тогава бяхме на война и сега водим такава. Това е вирус, а не чужда сила, но нивото на разходите не е проблемът. ", поясни още той.
След Втората световна война развитите икономики успяват с бързи темпове да намалят нивата на дълга, в голяма степен благодарение на бързия икономически растеж. Съотношението на дълга към БВП намалява с повече от половина, до под 50% през 1959 г. Вероятно сега ще бъде по-трудно поради фактори като демография, технологии и бавни темпове на икономически растеж.
В оптимистичната ера след войната раждаемостта процъфтява, което води до увеличаване на броя на домакинствата и удвояване на работната сила. Именно поради тези обстоятелствата се извличат и огромни ползите от електрификацията, субурбанизацията и подобрената медицина.
Към края на 50-те години на миналия век, средният икономически растеж се равнява на около 5% годишно във Франция и Канада, почти с процент повече в Италия и над 8 на сто в Германия и Япония. Американската икономика е имала ръст с почти 4% на годишна база.
„Ще сме щастливи ако отчетем дори и половината от това през следващото десетилетие“, заяви Нейтън Шийтс, бивш заместник-секретар на Министерството на финансите по международни въпроси, а сега главен икономист в PGIM Fixed Income – инвестиционен посредник към Prudential Financial Inc.
През последните години икономиките на САЩ, Великобритания и Германия нарастваха с около 2% годишно. В Япония и Франция нивото беше около 1%, а стойностите в Италия бяха незначителни.
Въпреки че побеждаването на вируса може да внесе прилив на оптимизъм, бумът след войната ще бъде трудно пресъздаден. Нарастването на населението в развитите икономики е забавено, работната сила се свива, заради напредването на възрастта на обществото.
За сравнение, до началото на 60-те години в икономиките от Г-7 ръстът на населението е бил най-малко 1%. Към днешна дата в нито една от тези икономики не се отчитат подобни нива. Още повече естественият прираст на населението в Япония и Италия е отрицателен.
Бързият икономически растеж и по-ниските военни разходи през следвоенните години също улесниха намаляването на дълга. В САЩ федералните разходи спадат с повече от половина между 1945 и 1947 г., без да се отчитат ефектите от растежа или инфлацията.
Краят на различните програми за справяне с пандемичната обстановка, като например разширените обезщетения за безработица и директните плащания на домакинствата, ще намалят правителствените разходите, но не толкова, колкото в края на Втората световна война.
Сегашните нива на дълг не започнаха с пандемията. От 80-те години на миналия век, дори и извън рецесиите, дългът нарастваше в САЩ, Европа и Япония, обоснован до голяма степен от разходи за здравеопазване и пенсии.
След войната, на фона на намаляване контрола върху заплатите и цените, инфлацията спомогна за свиването на дълга. Днес няма видимост за инфлацията, въпреки огромните фискални стимули на правителствата.
Ниските лихви са отличителен признак и на двата периода. След Втората световна война Федералният резерв запазва ниски разходите по заеми, за да намали правителствените такива .
Днес няма подобно сътрудничество между Министерството на финансите и Федералния резерв. Но на фона на нисък растеж, повреден пазар на труда и ниска инфлация, повечето от централни банкери предпочитат удължен период на свръх ниски лихвени проценти.
По подразбиране, ако не и умишлено, ще се наложи на развитите икономики да приемат много по-задлъжнял свят.
Централните банки купиха огромни количества държавен дълг, за да свалят дългосрочните лихви и да увеличат растежа в периоди на слабост. Това намали количеството на държавните ценни книжа, притежание на обществото. Лихвата, платена по тези облигации, се върна обратно на правителствата.
Над 17% от 26 –трилионния американски дълг е притежание на Федералния резерв. В сравнение централната банка на Япония притежава над 4 трилиона долара от своите държавни задължения, на обща стойност 11 трилиона долара.
Примерът с Япония показа, че дълговете могат да се увеличават за дълго време, много над 200% от БВП, без да се предизвика фискална криза.
Според икономисти по този начин, обаче, някои от рисковете и предизвикателствата на управлението на външния дълг се прехвърлят от финансовите министерства към централните банки.
„Моето очакване е централните банки да бъдат успешни, но това създава предизвикателства“, поясни Нейтън Шийтс. „Винаги когато сте на непознат терен съществува риск нещо да се обърка. Това е въпрос за всяко поколение, с който ще продължим да се борим още известно време. “