Някои от последните икономически данни показват колко сурова е настоящата финансова криза. През второто тримесечие икономиката на САЩ се сви с 32,9% на годишна база - най-големият ѝ спад в историята. Франция, Италия, Германия и Испания също отбелязаха икономически спадове от началото на тази година. Във Великобритания само през април брутният вътрешен продукт се сви с 20,4% спрямо същия месец година по-рано. За сравнение - по време на рецесията от 2008 г. британската икономика не се понижи с повече от процент в рамките на месец, пише в свой анализ BBC.
БВП обаче не показва пълната картина. Когато икономиката се свива, са ударени малките предприятия, които отнемат спестяванията на собствениците си; семействата, които остават в капана на ипотеките си; хората, които трябва да се справят със стреса дали ще могат да платят сметките си. Що се отнася до тази цена - всички рецесии са различни.
Какво обаче прави рецесиите добри или лоши за засегнатите и колко тежко е отражението им?
Според данни на Международния валутен фонд през последните три десетилетия рецесия е настъпвала и отшумявала някъде в света на всеки наколко години. Страни като Великобритания, САЩ, Франция и Германия са изпадали в две или три рецесии от началото на 90-те години на миналия век. Развити икономики като италианската, японската, португалската и гръцката обаче са навлизали в половин дузина “епизоди на рецесия” за същото време. В глобален мащаб икономиките са били в рецесия за между 10 и 12% от този период.
Добра или лоша?
“Рецесията през 2008 г. беше свързана с жилищния пазар и акциите, което засегна най-вече групите с непропорционално високи доходи”, посочва Карол Пропър, професор от Imperial College London. “Към момента кризата изглежда удря много повече групите с по-ниски доходи; уязвимите служители - по-младите и по-нископлатените. Това прилича на рецесията в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, която засегна младите и неквалифицираните работници”, добавя той. Това означава, че докато финансовият сектор може да се справи по-добре в тази криза, защото е начучил уроците си от предишната, по-бедните хора сега могат да бъдат засегнати много по-тежко.
От кризата през 2008 г. има и други уроци. Въпреки впечатлението, че рецесиите водят до значителен брой загубени работни места, това не се случва винаги. Хората, които бяха съкратени по време на предишната криза, останаха дълго без работа, но съкращенията засегнаха относително малък брой служители. Спадът при наемането на кадри беше много по-суров, отколкото броят на съкратените, което направи трудно безрзботните или завършващите в тези години да си намерят работа.
По време на тази рецесия обаче изглежда, че далеч повече служители ще бъдат уязвими, ако мерките за социална дистанция останат валидни в дългосрочен план.
Защо спадовете на БВП са толкова големи?
Пониженията на брутните вътрешни продукти бяха очаквани при въвеждането на строгите мерки срещу коронавируса. В пика на пандемията почти девет милиона души във Великобритания - около една четвърт от общия брой кадри на пазара на труда, бяха временно освободени, а правителството плати 80-процентен дял от заплатите им, докато работодателите трябваше да преценят дали да покрият останалата сума. Други страни, включително Франция и Германия, имаха подобна правителствена схема за запазване на заетостта, докато в САЩ мярката варираше за различните компании.
Това означава, че милиони хора вероятно са получили доходи, колкото да покрият основните си нужди, а дори и да са им останали средства, потребителите са могли да се възползват само от магазините, които предлагат онлайн услуги, тъй като несъществените от тях бяха затворени.
Доставките срещу търсенето
Шок при търсенето на продукти настъпва, когато хората спрат да печелят пари. Шок при доставките, от друга страна, има, когато хората все още имат пари за харчене, но не могат да го правят, защото магазините са затворени или цените са се увеличили.
Тъй като настоящата рецесия е толкова сложна комбинация от сътресения между търсенето и предлагането, породени от спирането на работата само в някои сектори, е трудно да се предвиди какво ще е отражението на правителствените намеси, имайки се предвид опита от предишни рецесии.
Къде са възможностите?
Притеснени от последиците от предишната рецесия, централните банки по света насочиха стимули за общо 4 трилиона долара под формата инжекции ликвидност и количествени улеснения, като намалиха и основните лихви. Стимулите на централната банка на Германия достигнаха 20% от БВП, на Великобритания - 15% от БВП, на САЩ - 10%, а на Испания - 8%.
Според експерт това дава възможност да се поправят части от икономиките в рамките на възстановяването, включително тези със социална насоченост.
„Грижите за деца, грижите за болни роднини и липсата на финансиране за социални услуги водят до намаляване на продуктивността при жените. Можем да преосмислим инвестициите, изграждайки възстановяването около услуги, които ще подобрят производителността на уязвимите хора“, посочва Карълайн Бентам, икономист от Университета в Лийдс.
Тя добавя, че Covid-19 създава възможност да се обърне внимание именно на тези неравенства.
„Нова Зеландия постига наистина добър напредък по отношение на това да не приема, че икономическият растеж означава, че всеки става по-богат“, казва Бентам. Тя обяснява, че принципът на страната е да измерва икономическото си благополучие на базата на това хората да са по-здрави и да имат по-висок стандарт на живот.
Рецесията също може да представлява възможност за предприемане на значителни действия по отношение на изменението на климата. През юни Германия обяви план за възстановяване в размер на 130 милиарда евро, като една трета от средствата е предвидена за "зелени" инвестиции. Средно по 0,2% от плановете на правителствата на останалите 50 големи икономики в света са насочени към “зелените" индустрии, сочи анализ на Bloomberg.
Идеята за преминаването към “зелена” икономика по време на възстановяването не е нова. Франклин Д. Рузвелт, президент на САЩ, използва възстановителния план след Голямата депресия, за да насърчи разширяването на националните паркове в САЩ, признавайки тяхното значение за благосъстоянието на хората. Планът на Рузвелт обаче поставя и голям акцент върху строежа на пътища - нещо, което осигурява много работни места, но трудно може да се счита за част от “зелената” икономика.
Безспорно има възможности за коригиране на грешки от миналото при икономическото възстановяване - въпросът е как световните лидери ще изберат да действат по-нататък.