Подходът на новият премиер на Великобритания Тереза Мей към британската икономика няма да бъде радикално различен от дневния ред на Камерън-Озбърн. Великобритания се нуждае от фискална дисциплина, за да поддържа входящите инвестиционни потоци, но и от реформи, които ще изискват както държавни разходи, така и повече частни инвестиции. Истински дневен ред "на една нация" трябва да се фокусира върху подобряването на образователните стандарти и обученията на работното място, сваляйки бариерите за навлизане на нови бизнеси, и подобряване на достъпа до жилища, пише BloombergView, цитиран от Investor.bg.
Мей избра опитен кабинет от двете страни на разделителната линия, наречена Brexit. Колко добре министрите ѝ могат да се обединят в дневния ѝ ред "на една нация" ще бъде поне толкова важно – ако не и повече, колкото сделката, която ще постигнат в Брюксел.
Тереза Мей се обяви в подкрепа на съюза. Не за Европейския съюз обаче - “Brexit означава Brexit”, неколкократно увери тя гласоподавателите, а по-голям съюз в собствената си страна.
В изказването си от сряда, в което почти не споменава Brexit, Мей определи два приоритета. Първият е запазването на „ценната, ценната връзка“ между съставните части на Обединеното кралство: Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. За да успее, тя ще трябва да направи съюза по-привлекателен за всяка една от тези части – особено за Шотландия и Северна Ирландия, които се радват на сравнителна автономност и гледат на ЕС по-благосклонно – за да останат тясно свързани с Лондон. Това ще бъдат трудни и сложни преговори, но все пак могат да бъдат управляеми.
Един успешен дългосрочен съюз обаче ще зависи от това дали тя може да постигне напредък по другата си основна цел: ръководенето на определеното от нея „правителство на една нация“. Идеята за „консерватизъм на една нация“, който се фокусира върху подобряване на социалното сближаване и възможности на обществото, започва от министър-председателя Бенджамин Дизраели във Викторианската епоха и оттогава насам по-скоро се говори за нея, отколкото да се постига напредък по нея.
Мей обещава да се бори с „изгарящата несправедливост“, независимо дали това означава жени, които печелят по-малко от мъжете, чернокожи, които се третират зле от наказателно-процесуалната система, или „бели момчета от работническата класа“, които се борят да бъдат приети в университет. Това са достойни цели. И са били обявявани, по един или друг начин, от всеки от последните четирима премиери на Великобритания.
В същото време Brexit им предава ново усещане за неотложност. Вотът ясно показа разделението между необлагодетелствания север, който до голяма степен предпочете Brexit и където населението е по-старо, по-бедно и по-необразовано, и по-младите, проспериращи и космополитни райони около Лондон, които гласуваха за оставане в ЕС.
Приоритетите до голяма степен могат да бъдат открити в политиките на предшественика на Мей Дейвид Камерън – ясно представени, но не и приложени. Мей може да стигне по-далеч. Макар че планът на бившия финансов министър Джордж Озбърн да ревитализира икономиката на север изпълни някои от обещанията си, новото правителство трябва да разработи планове не само за да развие инфраструктурата, но и за да позволи на местните нива на управление да взимат по-добри и по-бързи решения.