Ливан е в дълбока криза още преди взрива в Бейрут

Инцидент като този в Бейрут - ако наистина става дума за злополука - би засегнал тежко всяко място в света: досега Ливанският червен кръст отброи повече от сто смъртни случая и 4000 ранени след експлозията,  а цели квартали са опустошени. Дори в много отдалечени райони прозорците и вратите са счупени. Жителите отчаяно се опитват да се свържат с роднини и приятели, които са били в центъра на града, пише Investor.bg.

Степента, в която експлозията във вторник вечерта ще удари ливанската столица и цялата страна, може да се разбере само ако се вгледаме в събитията през последните месеци. Животът в държавата, някога наричана „Швейцария на Близкия изток“, отдавна се приближава към онова, което обикновено се нарича “бедствие”.

Електрическата мрежа доставя ток само за няколко часа на ден, като в същото време милиарди потъват в държавния енергиен доставчик. По улиците се трупа боклук, а новата система за изхвърляне на отпадъците се обсъжда от десетилетия. Валутата загуби 80 процента от стойността си в рамките на няколко месеца - ливанската лира продължава да се обезценява, докато цените се повишават ежедневно. Още преди вълната на натиска от вторник да проправи разрушителния си път от пристанищната зона до центъра на столицата във вторник, много ливанци описваха страната си като практически негодна за обитаване. 

Общият недостиг на финанси и стоки доведе до дефицит на медицински стоки. Държавната здравна система, както повечето други публични институции, е на ръба на краха. Но дори частните болници, които иначе биха са възнаграждавани за услугите си в твърда валута, вече нямат достатъчно лекарства и материали и през последните няколко седмици съкратиха стотици служители, на които вече не можеха да плащат, пише в свой анализ DPA.

Как се стигна до кризата?

Икономическият и политически модел на “кедровата” държава приключва. След гражданската война съотношението на силите между понякога до болка враждебно настроените слоеве на населението - 18 различни религиозни общности живеят в страната - беше балансирано.

Оттогава най-високите държавни длъжности, но и длъжностите до долната администрация, се разпределят с помощта на деноминационна система. Това отмени принципа на представителството и вратата беше широко отворена за корупцията на бивши милиции и по-късно на партийни лидери.

Тази система се поддържаше жива от банките, които - насърчавани от централната банка - плащаха високи лихви, особено през последните години. Това можеше да се скрие, стига парите да постъпват отвън.

Но с течение на времето паричните преводи от диаспората се свиха, богатите държави от Персийския залив спряха финансовата си помощ, а последиците от войната в съседна Сирия също бяха пагубни. Къщата от карти се срути.

В седмиците на т. нар. Революция от миналата есен, когато милиони излязоха по улиците, изглежда, че наистина нещо можеше да се промени. Но управляващите играха за печелене на време и сплашиха протестиращите. Тогава пандемията на Covid-19 отне последните сили на желаещите да протестират.

Сега повечето ливанци имат по-екзистенциални, лични проблеми - оцеляването си. Валутата загуби около 80 процента от стойността си на черния пазар, а хиперинфлацията до голяма степен изтри доходите и спестяванията в рамките на няколко месеца.

Продължението на статията може да прочетете на  Investor.bg.