Ранните резултати от облекчаването на мерките срещу коронавирусната пандемия варират от слаби успехи до влошаваща се криза, пише The Wall Street Journal.
Голяма част от Източна Азия и Европа овладяха първата вълна на пандемията и се опитват да държат броя на новозаразените нисък до управляеми нива. Разпространението на коронавируса обаче продължава да е силно в САЩ, Латинска Америка и Индия, което оставя страните пред избора да понесат икономическата тежест от нови рестрикции или да приемат ръста на новозаразените.
Различният опит от отварянето на икономиките показва някои от основните уроци, научени досега от борбата с коронавируса, твърдят епидемиолози и други учени. Строгите ограничителни мерки натиснаха спирачките на експоненциално нарастващите огнища на вируса. Страните, които въведоха мерки по-рано, имат по-малко жертви на заразата от тези, които предприеха действия по-късно. Времето също се оказва от решаващо значение за отмяната на мерките - броят на новозаразените расте в страни, които отново отвориха икономиките, преди да бъде овладяна първата вълна на пандемията.
Освен всичко някои страни използваха седмиците на блокиранията по-добре от други, за да разработят по-малко драстични и по-задоволителни начини за борба с вируса.
Повечето експерти в областта на общественото здравеопазване се съгласяват как трябва да изглежда стратегията срещу Covid-19 - повишаване на капацитета за тестване, проследяване и изолиране на носителите на вируса и намиране на подходящия начин за спазване на социална дистанция, която намалява рисковете от ръст на новозаразените, но в същото време позволява на икономиката да диша. Почти всички правителства говорят за подобни усилия, някои държави постигнаха значителен напредък, докато други, включително САЩ, се борят да координират своите мерки.
“Много от това, което се вижда в кривата на заразените, се дължи на начина, по които страните са използвали времето на блокиранията”, посочва експерт на Калифорнийския университет. Европейските страни, които потиснаха първата вълна и сега отново отвориха икономиките само с ограничени ръстове на заразените, „използваха времето за създаване на системи за тестване и проследяване на контакти, които могат да понесат тежестта след блокирането“, казва той, като отбелязва, че това не е направено в САЩ.
Италия, първата държава извън Азия, засегната тежко от вируса, реагира късно и имаше най-високо ниво на смъртност от пандемията, след което САЩ я изпревариха. Но откакто Италия разхлаби мерките срещу пандемията през май обаче броят на новозаразените в нея продължава да намалява до около 200 на ден. Много от тях са асимптоматични случаи, открити чрез възможността за мащабно изследване.
Италия продължава да се притеснява от завръщането на вируса, ако хората се отпуснат прекалено много или системите ѝ за тестване и проследяване не успеят да установят твърде много случаи. Няколко европейски държави се сблъскаха с нови огнища след отварянето на икономиките, включително Германия, Испания и Полша. Броят на новозаразените в тях обаче остава много по-нисък спрямо нивата от март и април.
Запазването на броя на новозаразените нисък е трудна работа навсякъде. Дори източноазиатските страни, които бяха похвалени за мерките си, включително Южна Корея и Сингапур, регистрираха нови огнища. Израел, който ограничи първата вълна с бързи мерки, показа колко бързо ситуацията може да се промени - изненадващ ръст на новозаразените накара правителството частично да отмени плановете си за отваряне на икономиката.
Бавното завръщане на международните пътувания представлява друго предизвикателство за страните, които поддържат ниско нивото на новозаразени в тях. Гърция предприе бързо мерките след откриването на първите случаи на заразени, което е характерно за страните, опасяващи се, че здравните им системи няма да издържат на големи огнища. Сега Гърция се опитва да открива заразените и сред туристите, балансирайки рисковете за здравето на хората с нуждите на икономиката си, разчитаща на туризма.
От по-бедните страни, като Индия, до богатите - като САЩ, икономическият натиск върху домакинствата беше един от основните фактори, които накараха властите да премахнат ограниченията, въпреки все още високите нива на зараза.
„Най-добрата стратегия за по-бедните страни е да се гарантира, че населението спазва предпазните мерки, носи маски и се придържа към изискванията за социална дистанция, за да спечели време за увеличаване на възможностите за наблюдение, тестване и проследяване на заразени и контактните им лица“, смята Свапнил Мишра от Imperial College, Лондон.
Според проучване, на което ученият е съавтор, мерките срещу коронавируса са забавили разпространението на зараза и са спасили около 3,1 милиона живота само в Европа.