Съдейки по представянето на развиващите се пазари, човек трудно би предположил, че светът се бори със смъртоносна пандемия. След ужасяващия март, според Института за международни финанси, потоците от външни портфейли към развиващите се пазари се увеличават тройно до 32,9 милиарда долара през юни. Валутният индекс на MSCI за развиващите се пазари достигна едномесечен връх миналия четвъртък. Дори слаби валути като южноафриканския ранд участваха в ралито, пише Михир Шарма в свой анализ за Bloomberg.
Разбира се, това не означава, че ситуацията е добра за самите развиващи се страни. Много от тях се изправят пред по-дълго и трудно възстановяване, отколкото се очакваше през март. Прогнозите са печалбите на компаниите да не се възстановят скоро.
Зад проблемите на пазарите се крие познат виновник - централните банки на богатия свят. Подобно на това, което направиха след финансовата криза през 2008 г., Федералният резерв, Европейската централна банка, централните банки на Англия и Япония наляха огромни количества ликвидност на вътрешните си пазари. Така пазарите станаха свидетели на рали, тъй като външните и местни инвеститори се опасяват да не пропуснат възможност. Това, от своя страна, накара институционалните инвеститори да търсят доходност на развиващите се пазари.
Ако целият процес не отговаря на реалността, то това беше планирано. Основната цел на неконвенционалната парична политика е да внесе ирационалност на пазарите.
Трябва да се отбележи, че Фед и останалите централни банки се справиха добре с преодоляването на катастрофално изтичане на капитал от развиващите се пазари, каквото се наблюдаваше в ранните седмици на пандемията.
Развиващите се пазари обаче трябваше да са научили досега, че това е опасно. В средносрочен и дългосрочен план печатането на пари от Запада ще залее развиващия се свят с волатилност, нестабилност, като ще натежи на растежа и инвестициите.
В годините след 2008 г. например Индия отчиташе рязко възстановяване, насърчено от ликвидността и стимулите. Тогава обаче цените на стоките в страната се повишиха, което ускори инфлацията и източи валутните резерви на страната. Междувременно цените на жилищата се повишиха до такава степен, че пазарът все още не може да заработи правилно, а евтиното кредитиране доведе до криза с “лошите заеми”, която помрачи растежа и инвестициите в страната.
Естествено, този процес няма да последва два пъти. Вероятно е обаче нещо подобно да се случи - цялата тази ликвидност ще трябва да се утаи някъде.
Фактът, че цените на акциите и ръстът на валутните индекси няма общо с реалността е най-сигурният знак, че процесът вече е в ход. Това са първите канали, по които ирационалността на действията на централните банки започват да влияят на развиващите се икономики. Индексът на MSCI за акциите на развиващите се пазари отчете страхотно тримесечие, но последния път, когато това се случи, беше през 2009 г.
Неизбежно комбинацията от неограничена ликвидност и криза ще отслаби и без това крехките структури на управление както на финансовите пазари, така и на реалната икономика. Централните банки на западните страни често са предупреждавани за това.
Рагурам Раджан, управителят на Индийската централна банка, който трябваше да се справи с последиците за страната от неконвенционалната парична политика в други държави, постоянно настоява за определянето на „правила на играта“ за централните банки, така че те да не дестабилизират развиващите се пазари.
Неуспехът да се извлекат поуките от последните стимули може да обрече развиващите се пазари на още едно десетилетие на потиснат растеж и политическа нестабилност.