Войната, която сложи край на кървавия разпад на Югославия - най-лошият конфликт в Европа след Втората световна война - остава нерешена, като противниците й все още водят териториален спор. Повече от две десетилетия, след като войната беше прекратена, Косово иска да бъде призната като независима държава, докато Сърбия отказва да го допусне. Несъгласието осуети напредъка им към членство в Европейския съюз и отвори пространство за геополитическа борба, в която САЩ, Русия и Китай се борят за влияние.
За какво е спорът?
Етническо-албанското мнозинство в Косово изисква признание за суверенна държава след едностранно обявяване на независимостта през 2008 г. Косово няма да позволи връщането на сръбското управление. Сърбия пък обещава никога да не се съгласи на отделянето на това, което смята за своя земя, която е дом на древни свети места на Сръбската православна църква. Нито една от страните не отстъпват от позицията си повече от две десетилетия.
Защо е толкова важно?
Сърбия и Косово трябва да подобрят отношенията си, за да могат да се подготвят за членство в ЕС. Най-големият търговски блок в света няма да разглежда кандидатури за членство при нерешени териториални въпроси. Докато Косово, с подкрепата на САЩ, спечели признание от повече от 110 държави, пет от 27-те държави-членки на ЕС не го признават. Сърбия лобира да блокира съседите си от присъединяването към световни организации като Интерпол и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, и убеди най-малко дузина страни да отменят признаването на Косово. Сърбия разчита на Русия и Китай, за да предотврати влизане на Косово в ООН, докато не бъде намерен компромис. Това дава на правителствата в Москва и Пекин основа за увеличаване на влиянието им в региона.
Кои са основните фигури?
Годините на преговори с посредничеството на ЕС за изглаждане на отношенията между балканските врагове престанах през 2018 г., когато Косово издигна наказателна търговска бариера срещу Сърбия в отговор на лобистката кампания на правителството в Белград. Косово наложи данък от 100% върху сръбския внос, след като администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп се опита да играе ролята на посредник. Но плановете за среща в Белия дом между сръбския президент Александър Вучич и косовския президент Хашим Тачи пропаднаха, когато Тачи беше обвинен за военни престъпления от Службата на Специалния прокурор в Хага.
Какви са спънките?
Косовските политически партии единодушно отхвърлят всяка сделка, която не включва сръбското признание. Всяко споразумение би изисквало ратификация и в двата парламента. Вучич обеща референдум, ако бъде постигната сделка, но много сърби и православната църква се противопоставят на подобен ход. Това е потенциално непреодолимо препятствие, на което Вучич не е дал отговор какво следва.
Какво следва?
Сръбският премиер Вучич и косовският премиер Авдула Хоти трябва да подновят преговорите с посредничеството на ЕС в неделя в Брюксел, след провеждането на среща на върха с френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел и представители от блока. Но всяка сделка би изисквала подкрепа и от други световни сили, а не изглежда да предстои пробив в тази посока.