Въпреки всичките си недостатъци привлекателността на еврозоната е факт, пише Bloomberg в свой анализ. Хърватия и България станаха най-новите държави, които се приближа по-близо до блока, когато в петък получиха зелена светлина за влизане в т. нар. „чакалня“ за присъединяване към единната валута. Те ще бъдат съответно 20-я и 21-я член. Румъния, друга бивша комунистическа държава, се надява да стане 22-ия член.
По-малко от четвърт век откакто е създадена, еврозоната е многократно потискана от финансови кризи, които лесно биха могли да подкопаят целия проект.
И все пак тези събития също стимулират правителствата да позволят на Европейската централна банка да засили своите правомощия в усилията си да поддържа блока заедно. Това се оказва достатъчно силен аргумент, за да продължи общата валута да бъде привлекателна, макар че Дания реши да запази собствената си валута, а други също не са я приели.
„Това е огромен вот на доверие за ЕС и еврото. Ако повече държави искат да се присъединят, то това само увеличава доверието“, коментира Жил Моек, главен икономист в AXA SA. Според него е ясно, че има допълнителна работа за централната банка, но разширяването на еврозоната повишава доверието в нея, както и в общата валута като цяло.
Хърватия и България ще прекарат поне две години в „чакалнята“ на еврозоната преди да могат да станат пълноправни членове. Когато го направят, те ще получат пълен достъп до огромния финансов гръб на ЕЦБ, които многократно е изигравал важна роля в овладяване на кризите в региона. След като пандемията от коронавирус удари Европа, централната банка обяви изключително гъвкава програма за изкупуване на облигации и поддържа ниски разходите по държавните заеми за подложените на стрес икономики.
Двете държави ще приемат втората по големина резервна валута в сфера, заменяйки хърватската куна и българския лев.
Близо 80% от спестяванията в Хърватия са в евро, а на събитие миналата година за отбелязване на 25-годишнината на куната, управителят на централната банка Борис Вуйчич заяви, че се надява тя никога да не достигне 30-ата си година.
България и Хърватия избират да следват пътя на другите източноевропейски държави, пише още Bloomberg.
Словения беше първа, като тя се присъедини към еврозоната през 2007 г. Словакия се сблъска с валутната нестабилност преди да влезе през 2009 г. Прибалтийските републики Естония, Латвия и Литва след големи икономически сривове по време на световната финансова криза се присъединиха в периода от 2011 до 2015 г.
Хърватия и България са две от най-бедните членки на ЕС и двете разчитат до голяма степен на чуждестранния туризъм, който беше „смазан“ от пандемията. Те вече се обърнаха към ЕЦБ за създаване на суап линии за достъп до евро.
Полша обаче, най-голямата икономика на ЕС извън блока, казва, че няма и да си помисли да се раздели със злотата, докато полският жизнен стандарт не се изравни с този в Западна Европа. Унгарската централна банка пък иска завишаване на критериите за членство, включително по-висока производителност, по-зряла финансова система и тясно привеждане в съответствие на икономическите цикли.
Докладът на ЕЦБ, публикуван миналия месец, показа, че България и Хърватия имат още много работа, преди да се присъединят към еврото, особено по отношение на инфлацията и здравето на публичните финанси. Изказаха се и опасения дали България се е справила адекватно с корупцията и прането на пари, отбелязва Bloomberg.
„Тази криза ни показа, че тези, които са в еврозоната и нейната чакалня, ще имат достъп до милиарди евро за възстановяване“, каза българският премиер Бойко Борисов.
Така за България и Хърватия влизането в еврозоната се оказва по-добрата алтернатива.