Има двама очевидни губещи на втория тур на местните избори във Франция, които се проведоха този уикенд след тримесечно отлагане заради пандемията. Единият губещ е демокрацията, тъй като само 40-процентен дял от гласоподавателите отидоха до урните, за да гласуват. Другият е френският президент Еманюел Макрон, чиито обичайни поддръжници в градовете този път подкрепиха Зелените, пише Лионел Лоран в анализ за Bloomberg.
Зелените получиха контрол над няколко от големите градове - от Лион до Бордо, докато Париж остана в ръцете на своя социалистически кмет Ан Идалго. Партията на Макрон отстъпи на фона на зелената вълна, наподобяваща по-скоро зелено цунами.
Ниската избирателна активност и представянето на Макрон отчасти отразяват пропуските на самата предизборна кампания. Първоначалният кандидат на партията на френския президент за кмет на Париж не изглеждаше убедителен претендент заради множеството скандали около името му. Коронавирусната криза удари Франция месец по-късно, като напълно засенчи втория тур на изборите и забави провеждането му с три месеца.
Резултатите обаче отразяват и дългосрочни тенденции във френското общество. Грижата за околната среда се покачи в списъка с приоритетите на гласоподавателите през последните години, като достигна второ място след сигурността в 120-те най-големи градове в страната, сочи проучване от 2019 г. Около 56% от анкетираните французи по-рано този месец заявиха, че искат икономически модел във Франция, който защитава природните ресурси, а не е фокусиран само върху създаването на работни места. През декември техният дял беше 50%.
Към ситуацията има известен елемент на деглобализация, тъй като французите предпочитат по-протекционистичен отговор на кризата с Covid-19. Жителите на градовете вече са пренаситени от задръстванията по улиците и магистралите. В Лион кампанията на Зелените заложи на работа в града, за да го направи по-привлекателен за велосипедисти и развитие на градския транспорт, докато десните центристи заложиха на екстравагантни проекти като разширяване на околовръстния път.
На президентските избори през 2017 г. 42-годишният бивш банкер събра 90% подкрепа в Париж. На миналогодишните европейски избори неговата партия получи най-голяма подкрепа в столицата - 33%. Този път кандидатът на Макрон остана на трето място в столицата, след настоящия ѝ кмет и предложението на републиканците.
Резултатът за момента не предполага лесни президентски избори през 2022 г. Франция е поляризирана в национален мащаб по отношение на идиологията и икономиката въпреки сравнително ниското неравенство в доходите. Движенията като това на “жълтите жилетки” показват задълбочаващия се разрив между населението в градовете и това от селските райони и по-малки населени места.
На национално ниво Макрон все още е приеман като водещ опонент срещу Марин льо Пен, а според скорошно проучване той ще спечели отново следващите президентски избори, макар и с малка разлика.
Все пак последните избори показват потенциала за изненади и увеличаващи се разделения между френския електорат. Covid-19 замрази програмата за реформи на Макрон, като той се опитва да я възобнови отново, което ще реши съдбата на неговия успешен и популярен премиер Едуар Филип.
Политиките за борба със замърсяването трябваше да бъдат част от приоритетите на Макрон в настоящите избори, но протестите на “жълтите жилетки” ограничиха възможностите му за маневри. Сега градовете подчертават уязвимостта на президента.