Професорът по приложна икономика в Johns Hopkins University Стив Ханке коментира пред радио Bloomberg поевтиняването на валутите на развиващи се икономки като Индонезия и Малайзия и влиянието на очакванията, че Федералният резерв ще вдигне лихвите в САЩ.
Обменният курс между долара и еврото е най-важната цена в света. Всички останалите валути ще бъдат поставени под натиск от поевтиняване заради силния долар. Именно на това станахме свидетели с валутите на развиващите се пазари, които поевтиняха сериозно заради очакванията за вдигане на лихвите от страна на Фед.
Индонезийската рупия поевтиня до най-ниските си стойности, които регистрира по време на Азиатската финансова криза. Причината е, че когато количествените улеснения започнаха в САЩ, Великобритания и Япония сериозни количества от т. нар. горещи пари (постъпления от международен капитал, привлечен от благоприятните разлики в лихвените проценти б.р.) постъпиха в Индонезия, Турция, Китай и, като цяло, в развиващите се пазари. С очакванията за вдигане на лихвите процесът се обръща и горещите пари започват да изтичат от тези страни. Именно този процес се отрази негативно на индонезийската рупия, както и на валутите на всички развиващи се пазари. Освен, че доларът е скъп спрямо еврото, цените на суровините са ниски, което също е свързано с обменния курс между долара и еврото. Цените на суровините са почти изцяло деноминирани в долари и ако доларът е силен, суровините поевтиняват.
Развиващите се пазари можеха да реагират, но трябваше да го направят преди трудните времена да дойдат. Когато горещите пари се изсипваха в икономиките на тези държави, те трябваше да направят много структурни реформи, да модернизират и либерализират икономиките си, да се освободят от бюрокрацията. В държави като Индонезия обаче това не се случи. Горещите пари дойдоха, държавата регистрира много добър растеж, дори в периода след Световната финансова криза много от тези развиващи се икономики регистрираха много добър растеж, благодарение на притока на капитали. Всичко беше в ръцете им, но те не направиха нищо. Сега, разбира се, ще си платят цената, защото не направиха необходимите структурни реформи, когато можеха да разчитат на подкрепата на притоците на капитали.