100-годишното поевтиняване на паунда - залезът на една империя

Няма много по-добър начин за илюстрирането на залеза на Британската империя от проследяването на движението на валутата ѝ – паундът. Историци, икономисти и експерти по външна политика сочат към срива на паунда от 10% след референдума на 23 юни като към още един сигнал за намаляване на глобалната роля и влияние на Великобритания.

През последните 100 години британската валута следва постоянен тренд в посока надолу, като през 1910 стартира на ниво близо до $5 за паунд, което запазва до Първата световната война. Името на лирата стерлинг идва от старата германска дума „ster“, която означава силен, стабилен. В деня на референдума за ЕС обаче паундът купува само $1,50, а към 11:00 ч. на 5 юли - $1,3163.  Не липсват и прогнози за достигане на още по-ниски нива, като анализатори от HSBC залагат на курс от $1,20 за паунд, а милиардерът Джордж Сорос на $1,15 за паунд.

„Размерът на икономиката на дадена страна, измерен в чужда валута, за Великобритания например доларът, е индикатор за капацитета на нейната сила и влияние в международен план“, каза Бари Айнхгрийн, професор по икономика в University of California Berkeley.

Историята на поевтиняването на паунда през последните няколко десетилетия обаче е дълга. За първи път той се срива през 1931, след отказването от златния стандарт. По онова време паундът е надценен спрямо златото, точно както и през 1944, когато се присъединява към Бретън-Уудската система. Нови резки поевтинявания следват при девалвациите през 1949 и през 1967 заради проблемите на Великобритания с платежния баланс. В началото на 80-те паундът отново усеща рязък спад, а историята се повтаря и в началото на 90-те. През 1990 с излизането си от Европейския валутен механизъм паундът отново е обект на сериозен срив:

Източник: Bloomberg

Излизане на страната от ЕС, каквото трябва да се случи след вота на референдумa, заплашва дори статута на паунда като една от най-използваните резервни валути.

Въпреки мненията, че по-евтиният паунд ще се отрази добре на конкурентоспособността на британския износ, а по този начин и на платежния баланс и на икономиката на страната, не липсват аргументи и в обратна посока. Сред контрааргументите са очакваните понижени инвестиции, рискът от рецесия и по-скъпият износ, който в дългосрочен план неминуемо пречи на използването на най-евтиния и качествен ресурс в световен мащаб.

Следващите години ще покажат дали поевтиняването на паунда ще продължи и дали заедно с него влиянието на Великобритания на международната сцена ще изчезне.