Японският паричен експеримент и всичко ли са парите
Сравнение на паричната база и паричното предлагане на Япония и САЩ
15:26 | 4 юли 2016
Обновен: 15:35 | 4 юли 2016
Обновен: 15:35 | 4 юли 2016
Какво ни казват резултатите от японския паричен експеримент и безпрецедентните стимули, въведени във връзка с паричната политика от Японската централна банка най-вече от 2013 насам? Имаше ли реален ефект върху икономиката, инфлацията и дори върху самото парично предлагане?
Целта на Японската централна банка за увеличаване на паричната база с 80 трилиона йени годишно доведе до нарастване на „твърдите пари“ в икономиката на страната до близо $4 трилиона – ниво, по-високо спрямо обема на паричната база в САЩ. За сравнение в началото на 2013 паричната база в Япония беше на ниво от $1,5 трилиона:
Паричната база обаче е само основата на паричното предлагане, като от кредитирането на търговските банки практически зависи дали реално паричното предлагане в икономиката ще се увеличи и с колко точно ще се случи това. Именно тук идва уловката в Япония – въпреки невероятната експанзия на паричната база, паричното предлагане в страната практически стагнира, изразено в долари, от 2013 насам. С други думи кредитирането в японската икономика не успява да задвижи колелото на депозитния мултипликатор и експанзията на паричната база да се пренесе и в сериозна експанзия на паричното предлагане:
В същото време в САЩ нещата стоят точно по противоположен начин – паричната база стагнира от 2013 насам, но паричното предлагане расте с постоянен устойчив темп. По този начин, въпреки че „твърдите пари“ в Япония са повече, отколкото в САЩ, реалното парично предлагане, което е в по-пряка връзка с икономическата активност, остава под това в най-голямата световна икономика. От 2012 насам икономиката на Япония на няколко пъти премина през рецесии, а инфлацията продължава да е близо до нулата или дори отрицателна, каквато беше и през май 2016.
На този фон усилията на Японската централна банка да стимулира кредитирането и икономиката чрез експанзия на паричната база изглеждат едностранни и особено през последните няколко месеца – напълно неефективни, имайки предвид силното поскъпване на йената, което е нежелано от властите.
В тази насока любопитно ще е изказването на гуверньора на Японската централна банка Харухико Курода, което се очаква на 7 юли, както и решението за паричната политика на институцията на 28-29 юли. Дали ще видим раздвижване в друга посока, или силното поскъпване на йената от началото на годината ще накара паричните власти отново да посегнат към добре познатите стимули, надявайки се на различен изход? Японската централна банка неведнъж е доказвала, че е най-трудната за прогнозиране от големите централни банки в световен мащаб, като не е изключено и този път да има изненадани.
Едно обаче е ясно – въпреки връзката между паричното предлагане и икономическата активност – парите не са всичко, а понякога са крайно недостатъчни за придвижването на икономиката в желаната посока.