Кой печели от глобализацията

Глобализацията е един от основните двигатели зад чудото на растежа на развиващите се пазари, позволявайки на милиони хора да избягат от бедността през последните няколко десетилетия.

Сега обаче се надига все по-сериозно недоволство около това как световните доходи се разпределят между страните и класите, а тази тенденция ясно се забелязва и на политическия фронт с набирането на скорост на антиглобализационните сили.

По този повод и в контекста на Brexit разбира се е интересно да обърнем внимание на разпределението на позитивните ефекти от глобализацията под формата на ръст в доходите и възможно ли е това разпределение да е довело до антиглобалистичните тенденции в последно време.

Изследване на икономиста Бранко Миланович от Световната банка, обхващащо периода между 1988 и 2008, показва, че най-бедните 5% от населението не са усетили ръст в доходите за този период. Същото се отнася и за хората между 75-ия и 85-ия персентил по богатство или високата средна класа. От друга доходите на най-богатите растат, както и доходите на ниската средна класа.

Какво ни казва всичко това? Глобализацията е помогнала за нарастване на доходите на средната класа в развиващите се икономики и на най-богатите в развитите. В същото време средната класа в развитите икономики не е усетила толкова силно ползите.

Въпросът дали един подобен факт може да се крие в основата на настроенията, подкрепящи по-самостоятелно съществуване на страните, е резонен. Подобни настроения наистина има в развити държави като Великобритания, Франция и Испания, а дори и САЩ и през последните години те се засилват. Определено разпределението на ползите от глобализацията сред населението на света може да е сериозна причина за случващото се на политическата сцена напоследък, а дали тенденциите са икономически и смислово оправдани е съвсем отделна тема.

Докато има недоволни обаче, ще има и политици, които да казват, че ще разрешат проблемите на недоволните дори това да стане с цената на много по-силни негативни ефекти в по-общ план.

А дали недоволството към глобализацията може да има съвсем други причини, като загубата на национална идентичност и суверенитет също остава обект на друго изследване.