Твърдо приземяване на Китай може да „разтърси света“

Забавянето в Китай вече дава своето отражение по света, водейки до спад в цените на суровините и носейки негативи на търговските партньори на страната. И това се случва докато икономиката на страната все още расте със 7%. Представете си какво ще се случи, ако се стигне до твърдо приземяване. 

Екипът на консултантската компания, която работи в сътрудничество с Оксфордския университет, Oxford Economics, приема именно такъв сценарий в последния си доклад, пише Bloomberg. 

Икономическият бум в Китай направи така, че в момента страната произвежда 11% от световния БВП и заема около 10% от световната търговия. По отношение на ресурсите Китай е дори по-важен играч, като 11% от търсенето на петрол в света идва от страната, както и между 40% и 70% от търсенето на други ключови суровини. Финансовата система на Китай също е много важна. Паричното предлагане в Китай вече е по-голямо от това в САЩ и заема над 20% от общото парично предлагане в световен мащаб. 

Ако Китай кихне, светът може да хване настинка. 

Търговията

Обемът на стоките, внесени в Китай вече намаля с около 4% през първите 9 месеца на година, след като преди това растеше средно с по 11% между 2004 и 2014. Това означава, че ръстът на световната търговия с продукти за първите 9 месеца на годината е с 0,4% по-нисък заради Китай. Най-големите губещи са тези, които поддържат най-силни търговски връзки с Китай и тези с най-отворените икономики. 

Съществуват и косвените ефекти, като верижното предаване на негативното влияние върху БВП на търговските партньори на Китай. Япония например ще пострада не само от по-слабия си износ към Китай, а също и към Корея и други търговски партьори в Азиа, почувствали негативите от забавянето в Китай, показва изследването на Oxford Research.

Спадът в цените на суровините, предизвикан и от забавянето в Китай, се отразява негативно на страните износителки на суровини като Австралия и Бразилия. 

Друг ефект, който може да остане невидим на пръв поглед е, че спадът в цената на петрола води до намаляване на средставата в държавните инвестиционни фондове на страните износителки на петрол. Това от своя страна означава, че те ще разполагат с по-малко пари за инвестиции във финансови активи в развитите икономики. 

Има и нещо положително. По-ниските цени, особено тези на храната и енергията, ще увеличат покупателната способност в страните, които са нетни вносителки на суровини. Сред тях са много развити икономики, развиващи се страни от Европа, Индия и индустриализирани държави в Азия като Корея и Тайван. 

Финансовите канали

Един от рисковете е свързан с това, че по-нататъшно забавяне в Китай може да създаде финансови проблеми в Китай, които да се разпространят към останалата част от света. Затворената природа на китайските финансови пазари трябва да изиграе ролята на буфер. 

Китайските банки в мнозинството си са собственост на местни компании, което ограничава потенциала за превръщането на криза с лоши кредити в глобален проблем. 

Корпоративните печалби на компаниите по света също може да бъдат ударени от забавянето в Китай. Акумулираните преки чуждестранни инвестиции в Китай са в размер на 1,5 трилиона долара. Според доклада, ако възвращаемостта на тези активи се забави, същото ще се случи и със печалбите в световен мащаб. 

Изводите

Световният растеж ще „се забави силно“, ако Китай се приземи твърдо. Близките търговски партньори и износителките на суровини ще понесат тежестта. Развитите икономики също ще бъдат засегнати, като дефлационният натиск ще се засили.