Защо САЩ не успя да прекъсне финансирането на ИДИЛ?

Седмици преди атаките, в които загинаха 129 души в Париж, американски изтребители подновиха бомбардировките над Сирия и Ирак, целейки се в нефтените поля и други части от огромната петролна инфраструктура, която захранва Ислямска държава – една от най-богатите терористични армии, които светът някога е виждал.

Но те не бяха организирани заради предвидливостта на американските политици, а заради грешка в техните изчисления. Американското разузнаване жестоко подцени разрушенията, нанесени върху нефтеното производство и са подценили петролните приходи на ИДИЛ с 400 млн. долара годишно. Според данни на американското финансово министерство терористите прибират по 500 млн. долара от петрол годишно.   Всъщност дори и ако САЩ най-сетне отслаби петролните печалби на ИДИЛ, организацията има други източници на доходи освен нефта – от продажба на секс робини през откупи за заложници до открадната земеделска земя. Всичко това може да я поддържа в бойна готовност години наред. Във всеки случай 500 млн. долара купуват много Калашници, струващи 500 долара на черния пазар. Ислямска държава влезе в петролния бизнес дълго преди видеоматериалите с обезглавяванията. Превзе сирийските гранични пунктове, за да печели от контрабандата на петрол, която система съществува от 90-те години на XX век, когато Садам избягваше санкциите като пренасяше петрол за милиарди извън Ирак под програмата на ООН „петрол за храни”   Тъй като САЩ вярваха, че парите на ИДИЛ идват от продажба на рафиниран петрол досега се целеха в рафинерии и складове. Пропуснали са и друго важно нещо – все повече продават суров нефт на посредници и тираджии вместо те сами да го рафинират. Затова по-голямата част от петрола се рафинира от местни, които работят в хиляди груби пещи край пътя – точици, разпръснати из сирийската пустиня.   Освен петрола, халифатът притежава активи за около 500 млн. до 1 млрд. долара, които открадна от иракски банки миналата година, а както и стотици милиони откраднати под формата на изнудване и данъци от местното население. Данъците носят много пари. Например ИДИЛ позволява на полицаите, войниците и учителите в териториите си да се реваншират за „греховете си”, работейки за религиозно неподходящи режими – срещу такса. Прошката идва във формата на лични карти, струващи по 2 500 долара, и по още 200 долара годишно, за да се подновят. Най-недооцененият източник на финансиране на Ислямска държава са плодородните земи. Преди да беше запалила първия си трактор, тя задигна жито за над 200 млн. долара от иракски хангари. Освен ожънатите реколти земите около реките Тигър и Ефрат, контролирани в момента от групата, са произвеждали в миналото половината от сирийската пшенична реколта, една трета от иракската, както и 40% от иракския ечемик. Тези земи подсигуряват 200 млн. годишно ако реколтата е продавана дори и на по-ниските цени на черния пазар. А кой ще тръгне да бомбардира ниви?   Но най-важната финансова сила на групата се крие в нейната фанатична дисциплина по отношение харчовете. Най-голямото перо в баланса им са заплатите за 100-хилядната им войска. Приходите само от нефта са достатъчни да бъдат платени два пъти. Ако САЩ и съюзниците и  смятат да унищожават ИДИЛ, трябва да признаят, че отнемането на петрола няма да бъде достатъчно, макар и да е от стратегическо значение. „Спестили са доста пари през изминалата година,” предупреждава Бенджамин Бани – анализатор в Rand corp. „Ще могат да го подкарват така още известно време.”

От Кам Симпсън и Матю Филипс, Bloomberg Businessweek Със съкращения

Чуйте още от автора на статията Матю Филипс в ефира на Bloomberg TV Bulgaria