Данък върху бедните ли е националната лотария

Всяка година американците харчат невероятните $70 млрд. за билети от националната лотария, което се равнява на впечатляващата сума от $630  на домакинство. Практически това е доста повече от похарченото от тях за книги, билети за спортни събития, видео игри и музика взети заедно, пише Visual Capitalist.

Дали обаче тези хазартни навици не представляват и форма на данък? Изчисленията сочат, че за Националната лотария на Ню Йорк едва 31% от натрупаните пари от продажба на лотарийни билетчета отиват в наградния фонд. Къде тогава се разпределят останалите 69%?

По-малката част от тях – 18% - отиват за покриване на разходи като реклама и комисионни за търговците, които разпространяват билетчетата, докато 51% се изплащат като данъци – федерални, държавни, или общински.

Пътят на всеки долар, влязъл в националната лотария на Ню Йорк:

С други думи на всеки $3, похарчени за билетчета на Националната лотария на Ню Йорк под   $1 се изплаща на победителите, докато останалите $2 отиват за покриване на разходи, или за данъци.

Имайки предвид, че никой освен държавата няма право да организира лотария и това, че основно бедните купуват билетчета лотарията на практика се превръща в данък върху бедните, избрали да участват в нея. Проблемът е именно в монополния характер на лотарията, който позволява или цените на билетите да са прекалено високи, или печалбата – прекалено занижена, имайки предвид натрупаните от продажба на билети средства, пише  Visual Capitalist.