Няма учебник по борба с корупцията

Срещата на британския премиер Дейвид Камерън по въпросите на борбата с корупцията съвпадна с вътрешния документ на МВФ, който обяснява защо корупцията е лоша за икономиките и предлага начини за изкореняването й.

Но нито тези препоръки, нито тези, изразени на форума ще оправят проблемите на развиващия се свят. Това изисква повече от проектозакони и твърдо прилагане.

На форума бяха положени много международни усилия за възстановяване на откраднати средства и за прозрачността като цяло. Камерън се надява за промени репутацията на Лондон като убежище за корумпирани богаташи. Той иска всички чуждестранни компании, притежаващи имоти във Великобритания да декларират активите си в публичен регистър. Съмнявам се дали ще бъде много полезно: в повечето случаи подобни декларации няма да съдържат друго освен имената на подставените собственици, които или няма да означават нищо за никого, или ще са на хора със законен бизнес.

Възстановяването на активите е тънък въпрос: собствениците трябва да са потвърдени от съда. В корумпираните страни обаче съдилищата са сред най-корумпираните институции. ЕС бе принуден да изключи сътрудниците на бившия украински президент Виктор Янукович от списъците със санкции, след като украинската правосъдна система не успя да ги посочи.

"Негативните стратегии" на МВФ за корупция също са насочени към прозрачност, повече правов ред, изграждане на институции и търпеливи опити да се променят социалните норми в корумпираните общества. Това са добре познати препоръки, които някои от най-корумпираните режими прилагат. Русия има прозрачна система за обществени поръчки, на която биха завидели много страни, ако всички търговете не се печелеха от "правилните" компании. Украйна има не една, а три институции, които се борят с незаконните практики на придобиване на имущество - националното антикорупционно бюро, националната агенция за борба с корупцията и специализираната прокуратура за борба с корупцията, но остава толкова корумпирана, че МВФ задържа последния транш от спасителния пакет.

Каха Бендукидзе, чиито реформи изведоха Грузия от 124-то място в индекса на Transparency International през 2003 до 50-а позиция днес, припомни в интервю за украинския журналист Владимир Федорин, че е участвал в организиран от RAND американско-руски бизнес форум с участието на Доналд Ръмсфелд и Пол О'Нийл от администрацията на Джордж Буш:

"Веднъж един руски участник се оплакваше от корупцията. И Ръмсфелд му каза: "Смятам, че има лесен начин за борба с корупцията - трябва да приемете закон срещу нея". Всички руски участници се затъркаляха от смях, а американците кимаха: да-да".

Днес може и да не е точно така, но Бендукидзе, познат с острия си език, открива важен проблем: западните експерти посочват институционалната и правна страна, все едно не знаят, че законите могат да се прескочат, институциите - да се покварят, а тези, които прилагат закона да станат по-скоро проблем, отколкото решение.

Решението на Бендукидзе не е като това, препоръчвано на международни конференции или в документите на МВФ. "Либерализацията и дерегулацията помогнаха да унищожи корупцията, а унищожението на корупцията от своя страна, ще помогне на либерализацията и дерегулацията".

Бендукидзе, който плати милиони долари подкуп, докато натрупваше състояние в Русия, познаваше всички схеми и мнозина от играчите, когато президентът Михаил Саакашвили го назначи за министър на икономическата реформа през 2004.

Теорията му бе, че за да изкорени корупцията, правителството трябва да затвори министерства и агенции, без които също може да работи и да намали до минимум споразуменията между гражданите и правителството. И той закри антимонополната комисия на Груция, която според него само вземала подкупи, а след това разформирова пословично корумпираната пътна полиция. Не настъпи хаос по пътищата, грузинската култура бързо се промени и страната вече не изпадаше в класацията за прозрачност дори и след като Бендукидзе и Саакашвили бяха свалени от власт. Сега Грузия е най-чистата страна от бившия съветски блок, но никоя друга страна, включително постреволюционна Украйна - няма куража да приеме драконовите мерки.

Икономистът Ернандо Де Сото смята, че корупцията в развиващия се свят се корени в излишната бюрокрация. В постсъветските страни, едни от най-корумпираните в света, бюрокрацията е наследена от времена, когато да мамиш държавата бе национален спорт.

Според МВФ корупционните разходи в света са 1,5-2 трлн. долара годишно, или 2% от глобалния БВП.

/Превод със съкращения. Целият текст тук/