Скъпата крона може да е от полза за шведската икономика

Любопитно мнение по отношение на валутния курс на кроната дойде от шведска държавна агенция – Шведската държавна агенция за националния дълг. Въпреки усилията на Шведската централна банка да понижи курса на кроната в опит да задвижи инфлацията в страната директорът на Агенцията по държавния дълг Ханс Линдблад казва, че силната крона не трябва да плаши Швеция, защото тя има положителни ефекти върху икономиката на страната.

„Силната валута прави шведите по-богати, намалява структурната безработица и по този начин увеличава заетостта в икономиката. Това е стандартен резултат, който проучванията показват и емпирично е верен за Швеция, но много рядко се обсъжда“, каза Линдблад, който е и един от най-важните съветници на бившия финансов министър на Швеция Андерс Борг.

Шведската централна банка се опитва да неутрализира ефектите върху кроната от разхлабената парична политика в световен мащаб, както и да задвижи инфлацията, която вече 5 години не може да достигне целта от 2%. За целта от институцията предприеха неконвенционални мерки, които обаче изобщо не са новост за паричните власти в последно време – силно негативни лихви и количествени облекчения.

Все пак имаше известно отстъпване от тази позиция преди две седмици. На 27 април Шведската централна банка сигнализира, че ще понижи обема на количествените облекчения през втората половина на годината и може да приеме по-силна крона.

Линдблад каза, че остава далеч от даването на препоръки към Риксбанк, но допълни, че намесите, целящи понижаване на стойността на кроната, не са ефективен инструмент за повишаване на инфлацията.

„Схващането, че отслабването на валутата ще има голям ефект върху инфлацията, повечето пъти е пресилено. Опитът показва по-скоро временни колебания във валутния курс, които имат малък ефект“, каза директорът на Агенцията по държавния дълг.

Въпреки намеренията обемът на програмата за изкупуване на държавни облигации да бъде намален през втората половина на 2016, до края на годината над една трета от номиналния държавен дълг ще бъде собственост на Риксбанк. По този повод Линдбланд предупреди, че обемът на държавните облигации, които могат да бъдат изкупувани от Шведската централна банка става все по-малък. Подобен проблем среща и Японската централна банка, а по тези стъпки върви и ЕЦБ.

Любопитни са и отношенията между Агенцията по дълга и Шведската централна банка в политически аспект. Риксбанк е независима от парламента институция от 1990 насам. От друга страна обаче Шведската централна банка може да изиска от Агенцията по дълга да заеме средства и по този начин да увеличи дълга без за това да е необходимо съгласието на парламента.

В същата насока по отношение на кроната през миналата седмица дойде и мнение от един от най-големите пенсионни фондове в Швеция. Директорът на AP7 Ричард Гротейм каза, че Шведската централна банка трябва да се въздържа от опити за поевтиняване на кроната, ако работи за дългосрочния интерес на шведската икономика.

В същото време все повече шведи не могат да получат ипотеки, като държавната ипотечна финансова компания SBAB отказва ипотечни кредити на 25% от поискали – двойно повече спрямо година по-рано. Данните показват, че дълговото бреме за домакинствата нараства прекомерно, което буди страхове у кредиторите.

Негативните лихви оказват интересно влияние и върху индустрията на морските превози, като собственикът на най-големите линии за морски превози в света Нилс Андерсен, главен изпълнителен директор на A.P. Moeller-Maersk, каза, че ниските лихви забавят така необходимата консолидация в индустрията, защото е по-лесно за банките да държат над водата слабите морски превозвачи, които в друга среда е нямало да са конкурентни.

Вижте повече във видеото: