Тази статия трябва да започне с финансово признание – за собствената некадърност на автора, пише главният редактор на Bloomberg и бивш главен редактор на The Economist Джон Микълтуейт, който е голям запалянко на Лестър Сити. В продължение на около 20 години всеки август залагах по 20 паунда на Лестър Сити да спечели английския Премиършип. Стената на офиса ми в The Economist в Лондон беше претъпкана със забити с кабърчета провалили се фишове, за да бъде осмивана от колегите ми, които подкрепяха по-успешни тимове. Наистина, Лестър наистина завърши втори един път, но това беше през сезон 1928/29. Тяхната основна борба през моят живот бе да избегнат отпадане – борба, която са губили на седем пъти. Миналото лято, когато се преместих в Ню Йорк да работя за Bloomberg ми липсваше рутинното залагане: коефициентът Лестър да спечели Премиършип беше 5000 към 1, но някъде дълбоко вътре предположих, че съм спестил едни 20 паунда.
Огромна грешка. Остават само три мача и Лестър е на седем точки от върха на класирането. Ако бях заложил на Лестър щеше да се налага да държа билета в трезор – щеше да струва 100 000 паунда ако отборът спечели само един от оставащите три мача (а може дори и това да не се наложи, ако вторите – Тотнъм се подхлъзнат). По-рано този месец опасяващите се букмейкъри започнаха да предлагат на феновете на Лестър шансът да осребрят залаганията си на 75% от потенциалната им стойност.
Бидейки поддръжник на Лестър от почти половин век, промъквайки се на скорошен домакински мач, дегизиран като фен на Саутхемптън (само такива билети бяха останали), и дори залагайки на Емил Хески, един всеизвестно неточен нападател на Лестър, да стане топ реализатор на Световното, този колумнист е доказал, че е безнадеждно пристрастен, както и финансово некомпетентен. Но моля приемете две математически доказани истини. Първата е, че ако Лестър успее, той ще бъде най-лудата изненада в модерните отборни спортове. Втората е, че Лестър ще го е направил, прилагайки научно управление в една от най-ненаучните дейности.
Първата истина може да бъде доказана от теорията на вероятностите. Нищо в американските спортове не може да го доближи. Съдейки по хазартната им стойност, както Филаделфия Филис, така и Атланта Брейвс са много зле в бейзбола, но с наближаването на пролетната подготовка можете да се сдобиете с коефициент, че ще спечелят World Series не по-висок от 500 към 1. Вероятността Лестър да стане шампион беше 10 пъти по-малка. Само да спомена, че букмейкърите дават същия шанс Боно да стане следващият папа.
Високите залози от миналото лято отразяват няколко реалности. Като за начало Премиършип, най-гледаното първенство в света, е олигопол: четири големи клуба – Манчестър Юнайтед, Челси, Манчестър Сити и Арсенал са спечелили всички купи през последните 20 години. Голямата четворка в Англия получава по-голямата част от телевизионните приходи (особено ако вкарате и Шампионската лига) и имат най-големите стадиони, следователно могат да купуват най-скъпите играчи и да им плащат по-високи заплати – а корелацията между заплата и позиция в класирането в много висока. Миналогодишният победител Челси похарчи 215 млн. паунда , за да състави отбора си – почти 10 пъти цената на целия отбор на Лестър.
Другата причина за тези коефициенти е, че миналото лято Лестър изглеждаха жалки. Те постигнаха само едно едно спортно чудо, избягвайки по някакъв начин да са сред трите отбора, които отпадат, въпреки че бяха на дъното цял сезон. „Великото измъкване”, както го кръстиха тогава, се състоя в това, че Лестър спечели седем от последните си девет мача – изключително постижение за отпадащ отбор. Но чудесата не стават два пъти и през лятото клубът изгуби мениджъра си, Найджъл Пиърсън, и най-вероятно най-добрият си играч – възрастния аржентинец Естебан Камбиасо. На мястот на Пиърсън тайландските собственици на клуба наеха един обичан италиански треньор- ветеран, Клаудио Раниери, който никога не е печелил голямо първенство. Имайки предвид всичко това 5000 – 1 далеч не изглеждаха като абсурден коефициент.
И как направиха всичко това? Късметът игра роля. Главните клубове имаха ужасно срамни сезони: Челси, които уволниха мениджъра си са сега девети, Манчестър Юнайтед са пети, а Ливърпул, другият голям клуб, е седми. Много играчи от тези отбори са контузени и отборите играха много минути в игри извън Премиършип. Лестър, напротив, имаше много малко контузени играчи и (парадоксално) извади късмета да отпадне бързо от всички вътрешни първенства. По този начин Раниери можеше да пусне на игрището същия отбор седмица след седмица, като единственото препятствие беше изгонването на тарана им Джейми Варди, което означава, че трябваше да пропусне мача следващия уикенд (те пак го спечелиха с 4:0).
Къде тогава е научното управление? Едно предположение би могло да бъде в начина на купуване на играчи от Лестър. Разузнавачите на клуба намериха Варди докато той играеше футбол извън Премиършип и платиха 1 млн. паунда за него, докато Риад Марез, алжирец с кокоши крака, беше изваден от френската втора дивизия за два пъти по-малко пари. Няколко от играчите на Лестър дойдоха като свободни трансфери, защото бяха изгонени от предишните им клубове, най-вече защото са твърде стари. Затова има елемент на „мръсната дузина” в Лестър – група от почти кадърни хора, които се опитват да спечелят богатство. Лестър стана вторият отбор на всеки футболен фен не само защото Лестър им вдъхва кураж, но и защото при окуражаващия и подкрепящ Раниери играчите изглеждат необичайно задружни и освободени от надутите егота, които са толкова често-срещани в професионалните спортове.
Но зад това има и математика. Малко като Оукланд Атлетикс – бейзболният отбор, който Майкъл Люис назова „Топката за пари”, разузнавачите на Лестър бяха обсебени от статистиката. Н’Голо Канте – халфът, който закупиха миналото лято не беше добре известен, но оглавяваше френските първенства две години подред по брой пресечени пасове. Числата сочеха, че Марез имал рядката способност да дриблира добре през противниковите играчи. Друг фокус на разузнавачите беше скоростта: Лестър има няколко от най-бързите играчи в Премиършип.
Щом вече си имаха играчите, те се придържаха неуморно към статистиките, като данни за мачовете се анализираха на таблетите. Отборът следеше какво правят играчите през десетте секунди преди да докоснат топката. Играчите на Лестър дори фаулират по научен начин, забавяйки противниковите играчи като се редуват да им пречат, за да може минимално малко от тях да бъдат гонени на скамейката.
Някои от тези базирани на науката идеи предшестват Раниери, но той ги възприе, превръщайки се във футболния Фредерик Уинслоу Тейлър. В бизнес историята, Тейлър е първият истински управленски гуру, човекът измисли управлението по часовник, както и управленското консултантство. Преди Тейлър да започне да разпространява идеите си към края на 19 век никой не е мислил, че управлението може да бъде наука. Но Тейлър, инженер-механик по образование, е смятал, че продуктивността може да се подобри като се измери колко време е нужно на един работник да извърши индивидуални задачи – и от тук часовника, и после да се преструктурират работните места и практиките. Именно идеите на Тейлър са били разпространени от Хенри Форд и други американски индустриалци по света. Въпреки че Чарли Чаплин ги е иронизирал в „Модерни времена” те се оказаха изумително успешни.
В случая на Раниери крайният продукт е не кола, а бърза контраатака. Това само по себе си е друга иновация. Всички отбори контраатакуват, но малцина са си базирали цялата стратегия около тях. В повечето мачове отборът, който е в притежание на топката най-дълго бележи повече голове. Отбори като Барселона и Арсенал са известни с това, че не дават на противниците им да я доближат. Не и Лестър. Миналата седмица Суонси бе в притежание на топката 62% от времето, но това не им помогна да не загубят с 4:0. Тактиката на Лестър е да оставят топката на противниците им, да изчакат да се подхлъзнат и после бързо да контраатакуват. От тук идват всичките бързи играчи и необичайно дисциплинирания подход.
Ще спечели ли Лестър Премиършип? Бидейки фен на Лестър, това ви прави песимист. Дори и сега любимата песен на феновете е „Оставаме”, а не „Ще спечелим лигата”. На Тотнъм ще им бъде по-леко. Налице е постоянни страх, че нещо може да се обърка. Ако това се случи ще бъда с разбито сърце, но поне ще съм си спестил едни 20 паунда.