Гръцкият дълг остава неустойчив

Кит Джъкс, гл. стратег Societe Generale коментира гръцкия дълг след подновяване на преговорите, перспективите пред еврото и потенциалния ефект от излизането на Великобритания от ЕС - в интервю за Анна Едуардс и Манъс Крани от Bloomberg. Лондон, 4 април 2016.

 

Какво означава това напрежение около гръцкия дълг? Темата остава и пазарите сякаш трябва да й обърнат внимание и да се тревожат излишно всеки ден.

Гръцките проблеми са в това, че няма достатъчно икономически ръст, дългът им все още е неустойчив и фискалният им дефицит и позиция не работят, пак заради липсата на растеж.

Очакваме по-голямо облекчение на дълга в някакъв бъдещ момент и повече проблеми, докато някой не замахне в вълшебна пръчка и поднови растежа. Това вероятно ще изисква много време.

Останалото е политика.

Мисля, че още преди време минахме границата. Гърция остана в еврото и всичко, което всичко, което изглеждаше, че може да наложи някакви промени не се случи. Поне аз не виждам как стигнахме дотук, за да се върнем няколко години назад.

 

Май пак ни очаква лято, изпълнено с рисковата политика. Имаме ръст на гръцкия риск, Фед е действа предпазливо, ЕЦБ се интересува повече от механизма за пренос, отколкото за валутата.

Едва ли ще се повиши още заради липсата от растеж и опасността, ако се задържи на това ниво. Не виждаме никакъв тласък в глобалната икономика. Европейската икономика вероятно отново ще отслабне в следващите няколко месеца.

Имаше обаче промяна във фокуса на внимание на ЕЦБ към начините да се привлекат повече пари към европейската икономика. Вместо да се чуди как да отслаби еврото, което е това, за което мислят от края на 2014 и началото на 2015.

Те се промениха.

 

Ако можем да направим преход от Grexit към Brexit .. току-що го направихме.. данните за текущата сметка излязоха миналата седмица. Дадоха ли ви безсънни нощи, Кит? Мащабът на уязвимост на британската икономика, връщането на печалбите на британските компании обратно в страната - кое ви тревожи?

Първото за децифита по текуща сметка, което ме тревожи е това, че сме почти на 100 млрд. паунда годишно.

Това е главозамайваща цифра.

7% от БВП за четвъртото тримесечие - много е.

Тук факторът не е търговията ни с продукти и услуги. Тук става дума за доходи от инвестиции в чужбина от големи, мултинационални компании, базирани във Великобритания. Повечето от тях печелят по-малко от суровини и особено от петрол..

 

Започваме да се питаме дали ниските цени на петрола са добри за британската икономика?

Ето какво ми се върти в главата: виждаме ли парите, когато голяма мултинационална компания, регистрирана във Великобритания с глобални акционери, която има междуфирмени заеми - виждаме ли ги във Великобритания?

Служителите им не са във Великобритания.

Акционерите им не са непременно във Великобритания.

Казвам си, че това е по-сложно, отколкото изглежда.

Имам ли право да правя разлика между текуща сметка и капиталова сметка - и да си каза, че дефицитът по текуща сметка е зле, нужно е вливане на капитали.

А всъщност това, което става е че една огромна компания тази седмица решава да вземе на заем, вместо да върне..

Много е объркано.

Но..

Да се върнем към началото.

Тази първа цифра - 100 млрд. паунда годишно, дефицит по текуща сметка, в момент, когато мислим дали да не тръгнем по-далеч от Европа, не може да е добра за паунда.

 

Гледайте видеото.