Цената на „безплатния обяд“ в социалната държава (част III)

Линкове към първа и втора части

Един много важен фактор, който влияе негативно на раждаемостта като цяло, който често е подминаван е социалното-пенсионно осигуряване, който е нищо повече от Понци схема, облагодетелстваща настоящите пенсионери за сметка на сегашните внасящи.

Навремето, преди капиталовите пазари да се развият и преди огромният скок в продуктивността, породен от Индустриалната революция, хората са разчитали на децата си като гаранция за спокойни старини. Колкото повече деца, толкова по-добре, тъй като е всичко се е извършвало на ръка, тоест продуктивността на един е нямало как да бъде по различна от продуктивността на друг. Поради тази причина хората са се стремели да имат големи семейства. Който не е имал поради някаква причина го е чакала лоша съдба в момента, когато стане негоден за работа. 

При настоящия пенсионен модел сегашните работещи (всички) издържат сегашните пенсионери (всички), без оглед кой на младини колко е вкарвал в системата (тъй като популистки пенсиите се увеличават сравнително често без ясна траектория), както и кой колко деца има измежду сегашните работещи. При назрялата се ситуация едни пари, които работещият може да инвестира в раждане и отглеждане на собствени деца, които да се грижат само за него, той няма да го направи, защото ще знае, че доходите на тези деца ще отиват и за други хора. Следователно общата раждаемост ще спада.

И наистина, във всички западни общества се наблюдава спад в раждаемостта няколко години след въвеждането на социализираното пенсиониране.

Но има и друга чисто психологическа страна на тази политика.

Исторически на правителствата им е било много трудно да легитимират властта си в лицата на хората, които облагат с данъци. Още тогава са осъзнавали, че няма как царят да твърди, че ви пази от агресия, при положение, че сам я извършва срещу вас. Обществата са били разделени на управляващ елит – царят, семейството му и армията, от една страна, и всички други от друга. Много хора от втората група са искали да бъдат част от управляващия елит, за да могат да получават без да работят, но входът е бил затворен.

Моделът на социализирано пенсиониране донякъде размива тази граница. На сегашните работещи им се обещава, че, въпреки че срещу тях се агресира и се краде, ще дойде момент, в който те де факто ще крадат – от младите, които идват след тях. Тази идея дава смисъл на съществуването на много хора и намалява риска те да се бунтуват срещу системата, особено ако са пред пенсия.

Социализираното пенсиониране е един от най-ефективните методи за озаптяване на масите. Данъчните бунтове са били често срещано явление и властите са търсели всякакъв начин да успокоят тези страсти, затова в моментът в който една страна стане достатъчно богата, за да може да си позволи социална държава една от първите политики в нея е именно държавното пенсиониране.

Струва си да се отбележи, че много важна причина по-богатите страни да имат по-високи данъци и по-щедри социални системи е, че доходът след данъци е достатъчно висок, за да не позволи на работещата част от населенията им да умре от глад, какъвто би бил случаят ако ги бяха въвели преди три-четири века. Още тогава са били наясно с капана на социалните помощи и са знаели, че не са могли да си го позволят.

Любопитно е и какво се случва когато държавата поеме ролята на съпруг на жените. Бракът като институция съществува, за да подсигури успешното израстване на децата, което, поради биологията, е ресурсоемко – т.е. не можем да изоставим децата си при раждане както правят други видове, защото малките на хората са беззащитни поне до навършване на тригодишна възраст. Тази конюнктура предполага мъжът и жената да си съдействат за да има успешно потомство. Това обаче не е в интереса на мъжете, тъй като те губят свободата си да вършат други дейности.

Жените, от друга страна, не са могли да бъдат в кондиция да вършат тежкия физически труд, който е съпътствал човечеството през по-голямата част от неговото съществуване. Поради това не са могли да заработват много продукция, докато им е била нужна вече не само за себе си, но и за детето си, в което са инвестирали вече много повече от мъжа, следователно са много по-привързани към него.

Жените са наясно с това и знаейки, че мъжете имат по-голяма потребност от секс, те не са ги допускали до себе си без да са били сигурни, че те ще бъдат верни само на тях и ще харчат ресурсите си само върху тях. Това е стимулирало изключително отговорно поведение у силната половина от човечеството в продължение на хилядолетия. Размяната красота - ресурси е в основата на семейството, такова каквото го познаваме.

Когато държавата се намесва обаче и започва, под претекст на по-голяма социална обезпеченост, да предоставя детски надбавки, т.е. да измества ролята на мъжа, алтернативните разходи на това жената да изисква най-отговорния мъж спадат. В същото време за да бъдат платени тези детски същите тези отговорни мъже, които на всичкото отгоре вече са по-нежелани, трябва да бъдат облагани с данъци. Това дава много малко причини един мъж да не се отпусне и не започне да води развратен начин на живот, където последната му мисъл ще е да акумулира ресурси, за да впечатли някоя красива жена, като на всичкото отгоре ще бъдат конфискувани от държавата ако го направи.

Всичките тези фактори в дългосрочен план са рецепта за катастрофа и разпад на обществото и цивилизацията. В един момент държавата няма да може да събира достатъчно средства, за да изплаща детските, които ще отиват за многото извънбрачни деца. Жените и децата им ще живеят бедно и постоянно ще се питат къде отидоха всичките читави мъже?

Друг важен начин, по който държавата взема от едни и дава на други е политиката на монополизиране на валутата под формата на централната банка. Тя позволява на банките да заемат на много ниски лихви, които пари в последствие отдават на много по-високи, прибирайки разликата. Чрез тази манипулация на цената на капитала тя стимулира хората да вземат непремерен риск като рискуват парите, които са заели. В последствие, точно защото хората не могат да осъзнаят колко всъщност е ценен ресурсът, който рискуват те се спускат в инвестиционни проекти, които в нормална ситуация не биха стартирали. Реално това прекъсва икономическите сигнали на цените и от тук насетне икономическата калкулация става невъзможна.

Пример за това е кредитната експанзия от преди финансовата криза и как Федералния резерв заедно с правителството на САЩ започват да стимулират банките да отдават ипотеки на домакинства, които не могат да си позволят да плащат. Но са го вършили с ясната представа, че ако допуснат грешка в изчисленията си правителството ще дойде да им помогне с пари от данъкоплатеца.  Това са приватизирани печалби и социализирани загуби. Този тип действия са още един пример как отговорността е наказвана, а безотговорността – стимулирана.

Държавата използва социалната държава като инструмент за разделяне на хората и втълпяване на вина в тези измежду нас, които издържат системата, че ако се бунтуват рискуват пропадането на цели групи, които зависят от държавните подавки. Не един път майките са проклинали хората, които искат да се предпазят от хищническото облагане, упреквайки ги, че желаят смъртта на децата им. Това е само един пример как една субективна стойност (тъй като не всеки иска да има деца) може да бъде използвана за ограничаване на съпротивителните движения срещу заробването от страна на държавата.

С течение на времето усещанията за справедливост се притъпяват и още по-скандални искания могат да преминат. Едно от тях начинът, по който правителството на Франция дава пари, за следродилни процедури, за да могат майките да си изгладят корема и да го върнат в предродилна форма.

За да се промени назрялата се ситуация са нужни правилните идеи да бъдат разпространявани навред, за да може да има истинска промяна в моралните ценности на хората.

Библиография:

• Фредерик Бастия, „Видимо и невидимо”
• Ханс Херман Хопе, „Демокрацията – богът, който се провали”
• The Economist, “Young, gifted and held back”
• Хенри Хазлит, „Икономиката в един урок” 

Материалът е част от труд на автора, взел участие в Националния конкурс за икономическо есе на Българското либертарианско общество.