Как се съставят финансови отчети в условията на COVID-19?

Има различни мнения за последствията от COVID-19 върху здравето на хората. Според някои специалисти коронавирусът по нищо не се различава от останалите остри респираторни заболявания. Според други става въпрос за физическото оцеляване на населението. Безспорно е обаче, че вирусът е причина за забавянето на световната икономика. Значителни са последствията върху финансовите резултати и финансовото състояние на много предприятия, които трябва да намерят подходящо представяне в отчетите, пише в свой анализ проф. д-р Али Вейсел, д.е.с., рег. одитор, преподавател по счетоводство и одит във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и член на Лабораторията за научно-приложни изследвания към бизнес университетаа VUZF Lab. 

Изискванията на стандартите за финансова отчетност не се променят според условията. Но въпреки това понякога се налага да се обръща специално внимание на определени въпроси. Съгласно публикациите на Международната федерация на счетоводителите (IFAC) относно влиянието на COVID-19 трябва да се анализират разпоредбите за събития след края на отчетния период, действащо предприятие и приблизителни оценки (вж. www.ifac.org).

Събития след края на отчетния период

При съставяне на финансовите отчети за 2019 г. е необходимо да се определи дали коронавирусът представлява коригиращо събитие (което доказва условия, съществували към края на отчетния период) или некоригиращо събитие (което е показателно за условия, възникнали след края на отчетния период), съгласно Международен счетоводен стандарт (МСС) 10 – Събития след края на отчетния период. Сумите, признати във финансовите отчети, се коригират, за да отразяват коригиращите събития, но се изискват само оповестявания за съществени некоректиращи събития.

По отношение на отчетните периоди, приключващи на или преди 31 декември 2019 г., може да се твърди, че ефектите от COVID-19 са некоригиращи събития. Въпреки че новият коронавирус е идентифициран в китайския град Ухан в края на 2019 г., икономическите последици са след 31.12.2019 г. Това означава, че финансовите отчети трябва да включват оповестяване на:

а) естеството на събитието;

б) приблизителната оценка на финансовия му ефект или заявление, че не може да бъде направена такава оценка.

Оценка на предположението за действащо предприятие

МСС 1 – Представяне на финансови отчети изисква ръководството да оцени способността на предприятието да продължи дейността си като действащо предприятие. Оценката трябва да покрива времеви хоризонт от минимум една година след отчетната дата, т.е. за отчетите към 31.12.2019 г. до 31.12.2020 г. Когато ръководството има информация за съществена несигурност относно способността на предприятието да продължи своята дейност, следва да оповести тази несигурност. Когато финансовите отчети не се изготвят на база действащо предприятие, трябва да се оповести този факт, заедно с базата, на която са изготвени, и съответните причини. Базата за отчитане при ликвидация в България е Счетоводен стандарт 13 – Отчитане при ликвидация и несъстоятелност.

Много е вероятно предприятията, особено в определени сектори, да имат проблеми, породени от коронавируса. Те трябва да се анализират, за да се оцени предположението за действащо предприятие. Има множество фактори, които трябва да се оценят от ръководството, включително забрани за пътувания, ограничения, държавна помощ и потенциални източници на финансиране, финансовото състояние на доставчици и клиенти и тяхното влияние върху очакваната рентабилност, ликвидност и други ключови финансови показатели.

Приблизителни оценки

Съгласно МСС 8 – Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки в резултат на нова информация или ново развитие настъпват промени в счетоводните приблизителни оценки. Затова според IFAC, при съставяне на финансовите отчети, приключващи след 01.01.2020 г., предприятията трябва да преразглеждат ефектите от коронавируса върху следните приблизителни оценки:

- полезен живот на дълготрайни активи (съгласно МСС 16 – Имоти, машини и съоръжения, МСС 38 – Нематериални активи);

- обезценка на дълготрайни активи (съгласно МСС 36 – Обезценка на активи);

- обезценка на материални запаси (съгласно МСС 2 – Материални запаси);

- провизии за продадени стоки с гаранции, дела срещу предприятието, преструктуриране и други (съгласно МСС 37 – Провизии, условни пасиви и условни активи);

- очаквани кредитни загуби (съгласно Международен стандарт за финансова отчетност (МСФО) 9 – Финансови инструменти);

- оценяване по справедлива стойност (съгласно МСФО 13 – Оценяване по справедлива стойност);

- задължения за възстановяване при продажби с право на връщане, допълнителните отстъпки, неустойките за забавени доставки (съгласно МСФО 15 – Приходи от договори с клиенти);

- оценка на активи и пасиви по лизинг (съгласно МСФО 16 – Лизинг).

Aвтор: Проф. д-р Али Вейсел, д.е.с., рег. одитор, преподавател по счетоводство и одит във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и член на Лабораторията за научно-приложни изследвания към бизнес университетаа VUZF Lab. От 2009 г. е сертифициран вътрешен одитор в публичния сектор. От 2011 г. е дипломиран експерт-счетоводител и регистриран одитор, член на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България. Притежава над 10 години опит в областта на одита на финансови отчети. Има над 70 научни публикации по счетоводство, данъчно облагане и независим финансов одит.