Как сривът в цените на петрола ще дестабилизира света? (първа част)

Кризата около коронавируса предизвиква безпокойство в глобален мащаб. В следващите месеци чувството за несигурност може да нарасне още повече. Една от причините за това е падащата цена на петрола в определени страни по света, която може да попадне в още по-дълбока спирала надолу, а това би нарушило целостта на икономиките и политиките, пише Щефан Шулц за Der Spiegel.

Ниските цени на петрола многократно са допринасяли за дестабилизиране на цели региони по света. През 80-те години спадът на цените ускорява разпада на Съветския съюз, чийто държавен бюджет е бил силно зависим от износа на петрол. През 2014 г. - 2016 г. пък се стига до социално недоволство в Близкия Изток и Западна Африка.

Държавите с най-големи залежи на петрол, пише още Шулц, често поддържат високи социални разходи сред населението си, например, с евтин, субсидиран бензин. Ако цените на петрола паднат, правителствата трябва да прекратят подобни мерки, което провокира напрежение. Други дестабилизиращи фактори - като бърз растеж на населението, рецесия, свалено правителство или пандемия, заплашват с формирането на политически кризи. В резултат на това възникват и нови бежански потоци в посока САЩ и Европа, посочва авторът.

Около 23 часа българско време във вторник американският суров петрол се търгува на ниво от 12,71 долара за барел, а Брент - на ниво от 20,59 долара за барел. Миналата седмица пазарите дори станаха свидетели на отрицателни цени на WTI за контарктите с доставка през май. Според Кирстен Весфал от Фондацията за наука и политика в Берлин спадът на цените може да бъде най-тежкият от десетилетия, тъй като някои от засегнатите страни се борят с няколко кризи едновременно, информира Der Spiegel.

Още по темата

Пандемията ускорява смъртта на въглищата

Петролни танкери се струпват около бреговете на Калифорния

Отрицателните цени на петрола са предупреждение, а не аномалия

Изданието Spiegel е включило в оценката си основополагащи данни, прогнози и доклади за ситуацията в най-важните държави, произвеждащи петрол. Според тях засегнатите страни могат да бъдат разделени в няколко категории:

Устойчиви страни

Едната категория е съставена от развити държави като САЩ, Канада, Китай, Норвегия и Бразилия, които поради силата на своята устойчивост могат да се справят с ниската цена на петрола сравнително лесно. Въпреки че изнасят големи количества петрол, те също tтака имат и диверсифицирана икономика. Делът на петролната индустрия от брутния вътрешен продукт (БВП) е само няколко процента.

Компании от страни като Бразилия и Канада в момента преживяват големи загуби поради ниската цена. В крайна сметка разходите за производство на петрол в тези страни са три до пет пъти по-големи, отколкото в много страни от Близкия Изток. Ниската цена на петрола обаче не е толкова значима за икономиките им като цяло.

Мексико също е част от тази категория държави, но има друг проблем - държавната петролна компания Pemex генерира висок дълг, което застрашава кредитния рейтинг на страната.

Страните с добри финансови резерви

Друга категория включва държави, които са силно засегнати от спада на цените, тъй като икономиките им зависят до голяма степен от приходите от петрол, но които все пак могат да си позволят това поевтиняване, без да търпят прекалено големи социални затруднения от кризата.

Страните в тази категория са Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Те очакват двуцифрен дефицит през настоящата година, но в същото време разполагат със стотици милиарди долари в държавните си фондове. Нивата на дълга им също са сравнително ниски и при необходимост лесно могат да заемат свежи пари на капиталовия пазар.

Саудитска Арабия, третият най-голям износител на петрол в света, също попада в тази категория.

Тя обаче произвежда повече петрол, отколкото Кувейт, Катар и ОАЕ заедно. Правителството в Рияд се нуждае от сравнително висока цена на петрола от 74 долара за барел, за да поддържа баланса на бюджета си. Сегашната цена от около 20 долара образува пропаст от около 600 милиона долара в бюджета ежедневно. Саудитците искат да компенсират част от тези загуби чрез огромните си държавни резерви, а останалата част - чрез нови дългове. В същото време правителствените разходи трябва да бъдат намалени.

Русия, вторият най-голям износител на петрол в света, също бе засегната от поевтиняването на "черното злато". Бюджетът на Кремъл се изгражда почти наполовина от приходите от петрол. Според руския министър на финансите Антон Силуанов държавните резерви от 124 милиарда долара ще бъдат наполовина изразходвани в края на 2020 г., ако цената на петрола се задържи на изключително ниски нива. В същото време руската рубла често поевтинява в условията на петролни кризи, което помага бюджетният дефицит да се задържи в граници.

Кои са другите две групи страни и как се отразява на тях спадът в цената на петрола - очаквайте във втора част на анализа.