На фона на усилията на Европейския съюз да подкрепи компаниите, засегнати от коронавирусната криза, правителствата на страните членки от блока рискуват да подценят необходимостта от заздравяване на собствените си икономики, пише в свой анализ Bloomberg.
С облекчаването на правилата за отпускане на държавна помощ ЕС позволи трилиони евро да бъдат изхарчени за подкрепа на засегнатите от пандемията индустрии. Но опитвайки се да спасят работните места, правителствата рискуват да засегнат допълнително икономиките си, неизбежно изправени пред рецесия, когато нормалността се завърне.
“Не всеки динозавър трябва и може да бъде спасен, особено ако компанията е отчитала дългосрочни загуби преди пандемията”, заяви представител на Bruegel. “Дългосрочните субсидии за динозаврите може да значат липса на средства за новите и динамични сектори”, добавя той.
Преди коронавирусната пандемия да принуди ЕС да замрази голяма част от икономиката си, правителствата на страните членки на блока насочваха ресурси към производството на батерии за електромобили, възобновяеми източници на енергия и облачни изчисления като стратегия блокът да се превърне в лидер по отношение на въглероднонеутралните индустрии през 21 век. Въпросът сега е дали тези цели ще оцелеят след пандемията.
Според експерти ЕС трябва да се придържа към дългосрочната си стратегия, въпреки че се опитва да се справи с икономическите щети, предизвикани от мерките срещу разпространението на коронавируса.
“ЕС има исторически шанс в тази криза да се превърне във велика икономическа и политическа сила, между САЩ и Китай”, заяви френският финансов министър Бруно льо Мер по-рано този месец. “ЕС трябва да изчисли тази възможност”, добави той.
Сега обаче не технологичните компании или тези за производство на възобновяема енергия се възползват от най-големите мерки за подкрепа на индустрията в историята на ЕС. Това са същите индустрии, които формираха гръбнака на трудовия пазар и през миналия век.
Франция и Нидерландия насочиха 11 милиарда евро за спасяването на Air France-KLM, след като компанията обяви, че вероятно няма да преодолее кризата без държавна подкрепа. Германското правителство води разговори с Lufthansa, за да договори пакет от заеми и кредитни гаранции, който, според запознати източници, може да достигне 10 милиарда долара.
Авиокомпаниите се оказаха най-засегнати от мерките на правителствата за ограничаване на коронавирусната пандемия, което усили натиска за отпускане на държавни помощи за тях. По-рано главният изпълнителен директор на Ryanair Майкъл О’Лири заяви, че може да заведе дело срещу ЕС и Франция за прекратяване на “избирателното предоставяне на помощи на техните неефективни превозвачи”.
Твърде важни, за да се провалят
Компании като Air France-KLM и Lufthansa са приемани от страните, в които са базирани, като стратегически важни, за да не се допусне да се провалят, имайки се предвид подкрепата им към местните пазари и предоставянето на хиляди добре платени работни места. Air France-KLM вече помогна на Франция за прибирането на гражданите ѝ у дома и при доставката на медицински консумативи.
Френското правителство може да гарантира заем от 5 милиарда евро за Renault, след като автомобилният производител отчете загуби от 19% в приходите си за първото тримесечие. Продажбите на Renault се свиваха през 2019 г., а компанията се бори да постигне ефективност след трусовете в съюза с Nissan.
Тези видове спасителни мерки са далеч от инвестициите, които председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предвиждаше, когато изложи своята индустриална стратегия миналия месец.
„Европейската индустрия има всичко необходимо, за да поведе по пътя и ще направим всичко възможно, за да я подкрепим“, заяви тогава Фон дер Лайен, имайки предвид прехода към “зелена” икономика.