Как Великобритания експериментира с трудовия си пазар

От петък Великобритания въвежда нова политика, която ще увеличи заплащането на нископлатените работници тази година четири пъти по-бързо от ръста на средната заплата, пише Investor.bg.

Светът ще следи внимателно новата промяна. Правителствата в много развити страни прибягват до политики на минимално заплащане, опитвайки се да се справят с неравенството и анемичния растеж на заплатите.

Световната конкуренция, спадът в колективните договори, забавянето на растежа на производителността и начинът, по който технологиите отнемат работни места за средноквалифициран персонал, са сред основните причини за застоя в заплащането през последните години.

В отговор миналата година Германия въведе минимална заплата за пръв път в историята си. Японският министър-председател Шиндзо Абе призова за увеличаване на минималното заплащане с 3% на година през следващите години, а някои американски градове, например Сиатъл, повишават праговете на заплащането до 15 долара на час.

Развиващите се страни, като Малайзия, също използват минимални заплати в опит да преразпределят растежа по-справедливо и да насърчат работодателите да се придвижат нагоре по веригата на стойността.

Сега Великобритания реши да постави на тест собственото си национално минимално заплащане, което започва от 7,20 паунда на час и ще достигне около 9 паунда на час до 2020.

Според министъра по квалификациите Ник Болс това ще бъде „едно от най-големите увеличения на минималното заплащане, което някое западно правителство в историята е правило“.

Консерваторите обаче не мислят така. Партията се противопостави на въвеждането на политиката през 1998, твърдейки, че тя ще унищожи заетостта.

Колко минути трябва да работят в съответните държави работници на минимално заплащане, за да си купят бургер Big Mac.

Много икономисти също са променили позициите си. В учебниците по икономиката преди се твърдеше, че ако повишиш заплащането над стойността за работодателите, това ще намали търсенето на работна ръка. С други думи – минималното заплащане струва работни места.

Позициите на икономистите обаче са с повече нюанси, до голяма степен заради опита на страни като Великобритания, които засега поддържат стабилни ръстове на минималното заплащане, без това да се отразява сериозно на заетостта.

Първите сигнали от Германия също са положителни. Въпреки тревогите на бизнеса за въвеждането на минимално заплащане от 8,50 евро на час през миналата година, безработицата продължава да спада и сега е на рекордно ниско ниво.

Минималното заплащане във Великобритания вече е сравнително щедро по международните стандарти, сочи индексът Big Mac.

С 6,70 паунда на час британски работник на минимално заплащане ще трябва да работи 26 минути, за да си купи бургер Big Mac. За сравнение, по-дълго е времето в САЩ – 41 минути, и в Япония, подобно на Ирландия и Германия – 32 минути, но е по-кратко в Австралия и Дания – съответно 18 и 16 минути.

Ако заплащането на Великобритания днес вече е 9 паунда на час, то това време спада до едва 18 минути.

Разбира се, има други начини за измерване на нивото на минимално заплащане, например спрямо средната заплата. Правителството планира да увеличи националната заплата, гарантираща жизнения минимум до 60% от средната заплата до 2020, което ще измести Великобритания от средата в класацията на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) до лидерските позиции.

Големият въпрос е дали Великобритания може да поддържа силните си данни за заетостта, особено за нискоквалифицираните работници, които ще станат по-скъпи за наемане.

Андрю Хилтън, директор на Centre for the Study of Financial Innovation, вярва, че политиката ще бъде „унищожителна“ за хора, които едва сега започват първата си работа и за нискоквалифицирани позиции.

Този дебат наскоро започна и в Германия след опасения, че минималното заплащане е твърде високо, за да позволи на новопристигнали бежанци да си намерят работа. Някои германски политици призоваха за изключения от минималното заплащане за нискоквалифицираните бежанци.

Професор Алън Манинг от London School of Economics обаче посочва, че резултатите от експерименти с минимално заплащане в някои американски градове са обещаващи. Тези анализи предполагат, че нископлатените работници ще вложат повече пари в местната икономика, като по този начин насърчат местното търсене и създадат положителен цикъл за работодатели и работници.

Според него Великобритания с право експериментира и оспорва идеята, че страната „се приближава до ръба на пропастта“.