Италия ще се изправи пред по-голямо предизвикателство от коронавируса

Италия беше първата държава в Европа, която предприе строги мерки за овладяване на Covid-19. Тъй като разпространението се забавя, правителството обмисля кога и как да отвори отново икономиката си. За съжаление няма много причини за оптимизъм, пише Фердинандо Джулиано в свой анализ за Bloomberg.  

Коалиционното правителство на популисткото движение “Пет звезди” и лявоцентристката Демократическа партия е много по-добро в налагането на карантина, отколкото в разработването на стратегия за това, което ще последва. 

Италианската публична администрация се бори да разпределя субсидии на засегнатите от икономическата криза. Ако тези проблеми продължат, възстановяването на страната ще е много по-трудно.  

Италианското правителство имаше смесени резултати в ранната фаза на пандемията. Италия показа на останалите от държави от западния свят, че може да се наложат строги ограничения на личния живот и икономическата активност в демократична страна. 

Правителството беше право да наложи национална карантина, когато епидемията беше ограничена до Северна Италия. Това решение допринесе за предотвратяване на кризата на юг, където здравната система е по-крехка. 

Все пак карантината дойде твърде късно, особено в някои силно засегнати райони като провинция Бергамо. Този район, недалеч от Милано, претърпя огромно увеличение на смъртните случаи, от които не всички са отбелязани в официалната статистика на Covid-19. 

В цялата страна лекарите и медицинските сестри имат проблем с недостига на защитна екипировка, което понякога им коства живота и спомага за разпространението на вируса в болниците. 

Още по темата

Испания и коронавирусът: история за една предизвестена трагедия

Италия и Норвегия се насочват към разхлабване на мерките срещу Covid-19

Италия готви масивна ликвидна инжекция за бизнеса

Европа обмисля облекчаване на рестрикциите, новозаразените с Covid-19 намаляват

Италия вече е близо до пика на разпространение, а правителството обмисля да премахне някои от ограниченията, които поетапно наложи от началото на март.  

Предстои тези мерки да останат в сила до 13 април, а официално изявление ще има едва след това. Възможно е Рим да позволи на някои фабрики да започнат работа след Великден. В началото на май най-вероятно гражданите ще получат по-голяма свобода на движение. Роберто Сперанца, министърът на здравеопазването на Италия, също обяви амбициозен план за осъществяване на тези стъпки. Това включва широко тестване на населението, с цел да се изолират заразените, преди да разпространят вируса. Той също така иска по-добро проследяване на движението на хората, за да се гарантира, че онези, които са били в близост до някой с положителен тест, ще бъдат предупредени незабавно. Този подход би доближил Италия до Сингапур и Южна Корея, които свършиха по-добра работа в ограничаването на заразата.  

Въпреки че Италия тества повече хора в сравнение с други европейски страни, нейната публична администрация изглежда зле оборудвана, за да се справи с такова амбициозно използване на технологиите в следващата фаза. 

Миналата седмица Агенцията за социално осигуряване в страната претърпя голям ИТ провал, тъй като стотици хиляди самонаети работници кандидатстваха за субсидии от правителството. 

Председателят на агенцията отдаде това на хакерска атака и изглежда премиерът Джузепе Конте "сляпо" прие обяснението. 

Правителството създаде работна група, която да го ръководи през тази нова фаза.  

Тази работна група има 76 членове, което е недостатъчно за ефективна структура, необходима за справяне с аварийни ситуации. В него са включени и партийни лоялисти и апаратчици. Всичко това вещае слаб успех.   

По-големият риск е, че “Пет звезди” и части от Демократическата партия може да опитат да използват тази ситуация, за да оставят мерките спрямо италианската икономика за постоянно. 

Правителството забрани на компаниите да уволняват работници и се опитва да получи много по-големи правомощия за контрол на придобиванията от чуждестранни компании. 

Тези стъпки на теория би трябвало да бъдат временни, но може да се окажат трудни за премахване, а междувременно действат като основен възпиращ фактор за така необходимите вътрешни инвестиции.